Днес е Голяма Богородица, ето какви са поверията и традициите

спение Богородично е най-големият летен християнски празник. Голяма Богородица е сред 12-те християнски празника, които се честват и от православни, и от католици.

Според преданието 15 август е денят, в който Божията майка на 64 години напуска земния си път и отива при сина си. Смъртта ѝ била лека и приличала на заспиване, оттук идва и изразът "успение"- заспиване.

Този празник е свързан с множество обичаи и вярвания, които се спазват всяка година от млади и стари.

10 традиции, които свързваме с най-почитания летен християнски празник

1. Изнася се плащеницата на Божията Майка

Православната традиция гласи, че празникът започва още предишния ден. В храма се прави вечерно богослужение и се изнася плащеницата на Божията майка. Празникът бележи края на двуседмичния Богородичен пост.

2. Шествие с чудотворната икона

Бачковският и Троянският манастир честват своя патронен празник на Успение Богородично. В Троянския манастир всяка година на 15 август се прави шествие с чудотворната икона на "Пресвета Богородица Троеручица". Според легендата иконата била носена от Света гора към Влашко (Румъния), но дала знак, че трябва да остане в Троянския манастир.

3. Пазителка на майчинството

Според традицията Голяма Богородица е най-обичаният празник сред жените, защото Дева Мария се смята за пазителка на майчинството, децата и семейството. Обичай на този ден е страдащите, болните хора и тези, които не могат да имат деца да посетят храмове, носещи името на Божията майка. Традицията гласи, че трябва да се носят дарове в храма и да се поставят пред Богородичните икони.

4. Плодове, мед и специално приготвен хляб

Друга традиция свързана с празника Голяма Богородица е в храма да се носят плодове, мед и специално приготвена питка. Вярва се, че Божията майка е била постница и е живеела скромно. Питката се приготвя от ново брашно – това е брашното от тазгодишната реколта.

5. Първите плодове от лозето и бостана

На някои места Голяма Богородица е денят, в който се събират първите плодове от лозето и от бостана. Те се освещават от свещеник и после се раздават. Чак след този ритуал семейството, което отглежда плодовете, може да ги яде. На този ден задължително се яде грозде и диня.

6. Покровителка на пчеларите

В някои райони на празника за първи път се вади от новия мед. Традиция е медът да се дарява в храма. Вярва се, че така кошерите ще са пълни с мед и пчелите ще се роят повече. По тези места Пресвета Богородица е почитана като покровителка на пчеларите, защото според преданията тя също е била пчеларка.

7. Здравето на животните

На местата, където се отглеждат много животни има стара традиция на Голяма Богородица стопанките да замесват хляб и да го раздават за здравето на едрия добитък. В Странджанско има забрана жени в менструален цикъл и родилки до 40 ден да влизат в църква на този празник. Също така те не раздават "за здраве".

8. Родови събирания и курбани

На Голяма Богородица се организират големи курбани в цялото село. Някои семейства правят и курбан за къщата, наречен за здраве и живот. На местата, където няма курбан на празника се приготвят печена или варена кокошка или петел.

9. Не се върши никаква работа

На този празник не се върши никаква работа, а добрите стопани приключват с вършитбата преди Голяма Богородица. Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, следващата година ще бъде щедра и плодородна.

10. Молитви за рожби

Какво НЕ се прави

• На този ден никой нищо не работи. Народната традиция забранява на домакините да сноват и да тъкат, да плетат и да шият между Голяма и Малка Богородица, за да е здраво домочадието.

• В този ден не се пипа нищо червено, за да не пропика кръв добитъкът и за да не стават ялови младите булки – вярва се, че така младите жени ще останат бездетни!

 Поверия и суеверия

Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, това предвещава плодородие през следващата година.

На този ден, на трапезата се оставя един празен стол – за непредвиден гост, за духа на починал близък или за да напомня, че никой не е вечен на тази земя.

Друго поверие гласи, че още на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспят в църквите носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче.

Много хора в нощта срещу празника преспиват на свято място, където се молят за здраве и благополучие, пожелават си нещо хубаво, надявайки се с помощта на благословията на Богородица то да се сбъдне.

Едно от светите места е в с. Арбанаси в манастира "Света Богородица", където в църквата "Успение Богородично”, се намира една от чудотворните икони на Богородица, която според преданието помага на бездетните да заченат. На този празник там пристигат и много болни, молещи се за изцеление. Поверието гласи, че само тези, които първи зърнат иконата на сутринта, могат да измолят чудото.

Източници: 10te.bg, sanovnik.at