"Някога като деца имахме нужда от приказки, за да разберем живота. Днес като възрастни имаме нужда от приказки, за да превъзмогнем разбирането си за живота."

"Реалността е хармонично съотношение на фантазии."

Тези мисли дават своеобразен тон и нюансират последвалия разговор със Стефан Кръстев (Цефулес) – автор на произведения като "Прераждането", "Камшици и рози. Критика на  чистите чувства", "Светли мисли за черни дни", "Убийство в социалната мрежа", "Странни странствания в страна на страдалци", "Седем порти", "Порочна връзка". Премиерата на новата му книга "Далебор – синът на кладенеца" – първа част от фентъзи поредица, озаглавена "Ням свят", беше причината да се срещнем с него.

Представянето на романа се състоя на втори декември в Регионална библиотека "Христо Смирненски" в Плевен. Аудиторията бе запозната и с "В огледало и без" на Спаска Гацева. Двете книги по думите на  Кръстев обагрят и щриховат картината за съвременно българско изкуство, като се допълват. В този литературен портрет неговата творба е алтернативата, новото, докато стиховете на Гацева са по-скоро в ролята на традицията, която вече е заявила своята отявлена художествена позиция.

Роден е през 1969 година в Асеновград. Понастоящем живее и работи в Плевен. Дебютира преди малко повече от двадесет години в специално издание за ужаси и фантастика с разказите "Историята на едно зомби" и "Такси към чистилището". Много негови произведения освен на книжния пазар днес могат да бъдат намерени и прочетени из Мрежата.

За първите си стъпки в литературата споделя:

"Бях на двадесет и една, току-що прекъснал богословски факултет, готвeх се да го заменя с философия, но се отдадох на писане. Тогава най-много ме увличаше хорърът. Непопулярен и почти забранен жанр в България. Малко се четеше, гледаше се още с недоумение и неразбиране, но тъкмо събираше скорост и то такава, каквато надскочи всичките ни очаквания. Но не ме водеше толкова интересът към непознатото у нас. Беше си лична необходимост. Освободи ме и от много вътрешни страхове и тревоги и открих мъдрост в страховитите образи, които винаги е рисувало въображението ми с лекота."

Самоопределяш се като "странстващ медиум" и "абсурдна личност". Кой всъщност си ти?

Кой съм? Трудно ми е да отговоря. В постоянно развитие съм, чрез героите си се развивам. След всяка следваща книга, а и след всяка прочетена съм по-различен. Човек преминал през ада на най-ниските социални нива. Оцелял някак. Запазил и дух. Оцелял и почти погубен от гибелен порок – алкохолизъм (в най-лоша фаза). Превъзмогнал порочната си слабост. Сега човек с много щастливо семейство и работа, която си обича. Но това е само част от мен, другата е дух: развитието. Немислимо без литературата ми.

Писал си постапокалиптични антиутопии, трилъри, стихове. Публикувал си с псевдоними и в съавторство. Използвал си различни стилове. Как започна да пишеш този роман и защо точно фентъзи?

Във фентъзито аз съм най-аз. Чрез приказното поставям под въпрос това, което възприемаме като реалност. Как щяха да се развият събитията, ако не беше така, а беше да речем (ето така). Освободен от условности на време, от условности на географски ширини, все пак стигам до онова в човешката природа, от което не можем да се освободим. Приказките ми всъщност са алегории. На неща, които си се случват и в реалността, но в приказен вариант биха изглеждали така.

От друга страна много ме впечатли в юношеството "Приказка без край" (първа част, втора тогава още не беше филмирана). Спрем ли да фантазираме, идва безумието: страната фантазия чезне, а на нейно място остава разрухата. И понеже битът много често почти е прегазвал духа ми, спасявало ме е чувството за непримиримост срещу това, което убива въображението.

Твърде различни неща съм писал и може би някои ще харесат повече други, но за мен "Ням свят" е най-доброто, което съм написал и надявам се, че ще продължа в този дух.

Онемял ли е нашият свят или само действителността в поредицата е такава?

Не, Слава Богу, светът ни не е онемял, но ме потиска мисълта за неграмотността. Потиска ме празнословието, което вече се вихри като стихия. Потиска ме също, че много хора, които казват истината, както преди векове биват смятани за луди, че дори и за врагове. Те са неми светове. Но по-добре каквото съм имал да кажа, съм си го казал в книгата.

В същото време това си е просто фентъзи роман. С приключението, със забавата. Очаквам поне на някого да дам кураж, да разбере, че има някой като него, който цени словото и смисъла му, а понякога то кърви недоизречено в гърдите му. Очаквам също и да забавлявам. Преди всичко това.

И читателят да тръгва с мен на следващо и следващо приключение, а те... където ни отведат.

А кой е всъщност Далебор?

Далебор е историческа необходимост. Той е едно чисто сърце, което иска да защитава слабите и изтерзаните. Има силата, закален е като божество. И воден само от доброто, той всъщност се превръща в злия герой. Съдбата на повечето народни водачи. Не знам ще има ли човек, който в първата книга да не го обикне, който да не го хареса и който да го приеме всъщност като отрицателния герой, какъвто всъщност е. И както симпатизираме на него, често симпатизираме и на онези, които избираме, подведени от обаянието им, понякога и от чистите им цели, а точно в тях често е капанът.

Как се случи издаването на книгата и съвместната работа с Фондация "Буквите" и Издателство "Пи Ар Ви Рефреш Вижън”, организатори на днешното събитие? Какво обединява твоя роман с лириката на Спаска Гацева?

Просто се допълваха идеално премиерите. Поезия и проза. Електронно и хартиено издание. Интернет и традиция. А на "Буквите" сътруднича от години.

Смяташ ли, че броят на читателите на електронни книги нараства? Защо предпочете да издадеш така?

Броят на читателите на електронни книги нараства. Това е неизбежно, самата технология прави четенето и в елекронен формат удобно, предразполага. А и технологията развива. Това обаче не е край на хартиения носител. Много трябва да се работи, векове, за да се достигне културното равнище на хартиеното издание. Защото изданието не е само литературата в него, то е оформление и традиция.

Ти си публикувал в повечето популярни български сайтове, блогове и форуми за литература. Какво те подтикна да спреш и да напуснеш някои от тях?

Махнах се от много сайтове, защото ми дойдоха повече интригите. На места пустословието. Препирните. Когато осъзнах, че не мога да бъда вече полезен, че не мога да се развивам, нито помагам за развитието на някого, а дейността ми, по-скоро нанася вреди (защото се изопачава смисъла ѝ) - оттеглих се.

Какво според теб трябва да се промени, за да има по-малко "функционално неграмотни" хора, както ги наричаш ти?

Трябва българинът да чете повече. Говоря за масовост, а не за мен, за още сто, хиляда, десет хиляди чешита. Това може да стане само, ако българските автори си върнем доверието на читателите. Като започнем да пишем интересно.

<< Sever.bg във Facebook >>