Килифаревски манастир
На 17 км южно от Велико Търново, на брега на река Белица, се намира манастирският комплекс "Рождество Богородично", известен повече под името Килифаревски манастир.
Светата обител е основана по време на царуването на Иван Александър (1331 - 1371) от Теодосий Търновски. Килифаревският манастир е бил средище на средновековната българска просвета. Тук е била изградена книжовна школа, където са се обучавали 460 ученика, сред които и бъдещият български патриарх Евтимий.
По време на Второто българско царство манастирът бил ограден с високи каменни стени. След падането на страната под османска власт духовното средище е напълно разрушено. Строежът на Килифаревския манастир в сегашния му вид започва през 1718 година.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, когато из Османската империя вилнеят кърджалийски банди, западната част на църквата е сериозно разрушена. При възстановяването строителят долепва новата сграда към старата.
Новата църква е значително по-просторна. През 1840 година Колю Фичето изгражда трета църква, която е най-голяма. Вътрешното й пространство е разчленено във формата на вписан кръст.
Жилищните и стопански сгради са издигнати през 1849 г. и са подредени верижно на юг от църквата, като очертават широка дъга, простираща се покрай реката.
Килифаревският манастир е ценен образец на българската архитектура и изкуство и е обявен за паметник на културата. Най-интересни са стенописите, оцелели от 1718 година. Обителта притежава няколко ценни икони, дело на тревненските живописци Йонко Попвитанов и Досьо Коюв, както и известната икона на Иван Рилски с житието му, рисувана от Кръстьо Захариев.
