Патриаршески манастир "Света Троица"
В прекрасна местност, в подножието на непристъпни скали, на 10 км от античната крепост Царевец, се намира Патриаршески манастир "Света Троица". Създаден е още в 1070 г. от епитроп Георги Приложник и сина му Калин. За това недвусмислено говорят намерените в основите на олтара на старата църква надписи.
През 1368 г. отшелникът Теодосий Търновски се оттегля в малка пещера в скалния масив над днешния манастир. След като други монаси започват да прииждат, търсейки духовен съвет или просто разговор с Теодосий, мястото постепенно се превръща в истинска обител.
Скоро при Теодосий и неговите другари идва и Евтимий, бъдещият български патриарх. Големите му качества бързо привличат вниманието на всички в книжовно училище, създадено от монасите там.
С остаряването си Теодосий постепенно прехвърля на Евтимий задълженията си по управлението на манастира. Така, след внезапната смърт на наставника си, Евтимий става негов наследник и игумен на "Света Троица". По онова време обителта се издържа от властта в лицето на Иван Александър и сина му Иван Шишман, които са посещавали манастира за разговори с Теодосий и често са оказвали финансова помощ и са оставяли храна за монасите.
В края на XIV век, когато в държавата нахлуват османските войски, Евтимий, вече като български патриарх, получава злато от Иван Шишман, с което да откупи столицата при евентуална обсада, докато самият цар воюва на границите срещу нашествениците. За съжаление никой от двамата не успява да спаси страната и столицата от падането под османско владичество. Според преданието на Евтимий и другите видни жители на Търново е поставен ултиматум или да приемат исляма, или да умрат. Освен това те са принудени да гледат как завоевателите колят тристате монаси от патриаршеския манастир "Света Троица".
Когато идва моментът за избора на Патриарха, той отказва да си смени вярата и е осъден на смърт. Все пак присъдата не е изпълнена - легендата твърди, че ръката на палача замръзва във въздуха и остава неподвижна. Това се приема от турците като свещен знак и затова Евтимий е пратен в изгнание.
Манастирът е разрушен от завоевателите и е възстановен едва в навечерието на Освобождението с помощта на майстор Колю Фичето, който издига църквата. Тук работи и друг възрожденски майстор - Захари Зограф, който рисува стенописите на църквата.
През 1913 г. голямо земетресение разрушава храма и сградите. До 1946 г. манастирът е мъжки, после става женски и е такъв и до днес. Благодарение на усилията на настоящата игуменка и на останалите монахини, манастирът процъфтява през последните десетилетия.
Най-старите все още функциониращи сгради са от 1948 г., а църквата в сегашният си вид е на 10 години и все още се изписва отвътре. Патриаршеският манастир е обявен за паметник на културата.
