Комиксите - любовта от дете до истинския мъж
личен архив
Стоян Стоянов е основоположник, учредител и двигател на идеята за Музея на комикса в Русе. Изследва личността, делото и живота на Васил Левски вече повече от 15 години. Публикувал е по въпросите за гроба на Васил Левски, посещенията на Апостола в Русе и други теми, свързани с живота на големия революционер. От 2000-та година издава юбилейни и възпоменателни вестници и листи, посветени на Васил Левски, както и патриотичната поредица за деца: "Аз съм българче".
Носител е и на Награда "Русе" 2013 за значителен принос и активна дейност за издигане авторитета на града като значим образователен център и за високи резултати в приобщаването на децата към ценностите на нашето съвремие.
Как е "пламнала" любовта към комиксите, как ги намира, на какви тайни места и какво са те за него? Даваме думата на Стоян Стоянов.
Г-н Стоянов, защо и как започнахтеда колекционирате комикси?
Комикси колекционирам от дете… Първото ми докосване до тях е чрез списание "Дъга"– книжка 4 с историята за Хан Крум… А всъщност първата закупена, т.е. подарена ми от родителите ми "Дъга" е книжка 7 – с невероятната история за Елемаг – воинът на хан Тервел… Този първи епизод на сериала е един от най-силните на художника Христо Кърджилов – с невероятните сцени на схватките на Елемаг с мечката. Паралелно с "Дъга" ми попаднаха и френските комикси "Пиф" и "Рахан".
Интересно бе, че комиксите за Рахан бяха не точно оригиналните френски, а сръбски издания, доставяни ни от Македония – тогава Югославска република… Колко сме ги копирали и прерисували с брат ми и съседските деца. Още пазя някъде Рахан в битка със страшно разярен лъв… И така, книжка от тук, комикс от там… - докато в един момент – някъде около 1985 -86 година направих първия ръкописен справочник – за лично ползване – "Комиксите в списание "Дъга", където подробно описах кой комикс в коя книжка на списанието е публикуван, кои са сценаристите и художниците и т.н.
Това, своего рода е първото ми осъзнато изследване върху комиксовото изкуство.
Защо решихте да дарите колекцията си - много място ли заема? А и къде ги складирахте досега вестничетата. Това са 12 000 заглавия!
Реших, защото по този начин на първо място – експозицията ще е първоначалния основен фонд на музея… Тук – в библиотеката ще може да се систематизира, дигитализира и изследва. Комиксите са толкова ценни, че за тях винаги се намира място, съхранявани са нормално – в секционни шкафове, гардероб и няколко библиотечни рафта. Плюс – в някой друг кашон.
Как се снабдявахте с чуждестранните списания?
Всеки колекционер си има така наречените – канали и доставчици. По различен начин, главно чрез приятели. Повечето от тях са на цифров носител, свободно се предлагат в интернет, още повече, че има и електронни книжарници. Няма да ви казвам, колко комикси съм спасил – забравени по тавани и мазета.
Имате ли си любим комикс?
Много са ми любими. От българските – това са няколко. Фаворит е "Добромир" на изключителния сценарист Асен Кожухаров и майстора на изобразителния щрих – художникът класик Евгений Йорданов. Следват "Великите географски открития" с рисунките на Хари Върбанов и по сценарий на Величка Петрова. Тази поредица е една невероятна енциклопедия в комикси. Други любими комикси – "Дарко" на Николай Додов и "Хитър Петър" отново на Хари Върбанов. От чуждите – невероятният "Рахан". Неповторима класика!
Някоя комична ситуация с комикс?
Комична история с комикс… Много са, но и сега си спомням, как един път – в Разград, се редихме на опашка за списание "Дъга". Тъкмо беше излязла книжка 35… лятото на 1989 година… Та по средата на опашката книжарницата вече трябваше да затваря поради изтичане на работното време, и ние – децата – вдигнахме своеобразен бунт от ропот и мрънкане – и не затвориха книжарницата, докато не си купим списанието.
Не са ли Ви казвали, че сте едно непораснало дете като събирате детски списания?
Разбира се, но във всеки мъж живее по едно дете… По този начин се съхранява първичното, истинското, това, което никога няма да се повтори… но остава да живее в нас – чрез хобито, докосването до спомените и най-вече – чрез чувството, че оставяме следа… И пример за подрастващите.
Друго хоби?
Хобита много. Събирам пощенски марки – предимно флора и фауна. Мога да се похваля с уникални екземпляри – дори от Танзания. Имам невероятна колекция от каменни скулптури – естествено изваяни от природата.
На кого и за какво обичате да "намигвате" често /имам предвид като комиксите - да се шегувате или забавлявате"/?
Намигване на времето, което минава. В комиксите – има дълбока философия, от тях блика невероятна животворна сила, която крепи духа и представя света по по-различен начин. В последно време намигам – чрез комиксите – на всички които искат да монополизират деветото изкуство. Хора които си мислят, че са хегемони на комикса и всичко, което те не са обхванали и инициирали – не е богоизбрано и е еретично… За съжаление – типично за в България, намират се и хора, които да пречат, да злорадстват и да завиждат на иновативното, на новото и различното.
Вие сте известен в Русе като първия директор на детска градина. Какви са децата преди и какви са днес? Кое ви зарежда от тяхното искрено поведение и кое ви разочарова? Искат и могат ли днес да имат децата вашето хоби?
Децата преди– това сме ние – затова, детето винаги живее в нас – под една или друга форма. И ние се стремим да възпитаваме и изграждаме нашите, сегашните деца – с мерилото на нашето време. Понякога това е много неправилно Човек трябва да вникне в мирогледа на днешното дете, да го разбера и да му помогна да открива ценностите на времето, в което живее. Трудно може да се говори за ценности – когато средата в която растат децата ни е пошла, наситена с елементарна простащина и най-вече – с безпардонността на част от родителите.
На лице е едно отродителяване на децата, което не е добро и ние трябва да овладеем този пагубен процес… Тук е ролята и мястото на педагозите, на институцията детска градина. Децата са носители на позитивното, на иновативното, ние само трябва да създаваме предпоставките за развитието на този позитивизъм, за генерирането в тях на свежи струи добро, колкото до хобито ми и децата – от три години организираме Работилници за комикси – имаме вече три издания – в рамките на инициативата "Русе – всемир на таланти" и две празнични - Коледна и Великденска – съвместно с регионална библиотека "Любен Каравелов" – Русе.
Благодарение на това у децата се възражда усетът към последователността в заобикалящата ги среда, към логичната последователност на дейностите в които те творят и изживяват детството си. Тази съвкупност е толкова ползотворна, защото детето само избира и очертава света – в който да открива познанието и себе си… Не случайно след около седмица – на 19 юни в Русе ще се състои първата за България научно-практическа конференция посветена на деветото изкуство - "Комиксът в детската градина".
Тя ще е съпътстващо събитие на другата ни глобална инициатива – съвместно с експозицията Музей на комикса и библиотеката, а именно - пилотното издание на "РУСЕ КОМИКС ФЕСТ 2014", ще се проведе от 19 до 22 юни и включва освен конференцията и още две събития: "Първа детска комикс – асамблея" и "Парад на комиксовите герои" – в рамките на поредното издание на Русенския карнавал.
Вие сте член на дружество "Традиция". Определено обичате историята. От какво трябва да се поучим днес?
Определено, историята ми е слабост. Търся истинските събития в изворите. Хубаво е, когато се извличат поуките от историческите събития. Признаването на грешките, не означава слабост, а по-скоро е знак за проявено благоразумие. Липсата на това е причината, която ни е изиграла няколко лоши шеги в края на 19 и началото на 20 век, а също и в средата на минало столетие.
Именно в това се състои мисията на Национално дружество "Традиция" – да съхраним и предадем на настоящите и идните поколения – не само материалното историческо наследство – от униформата до оръжието, но и да възпитаме тези поколения на това да са достойни и ревностни пазители на българския дух.
Изключително се вълнувам и проучвам – живота и делото на Васил Левски. Той е най-светлия пример от съчетание на добродетели, съчетаващи, българския непреклонен и свободолюбив дух с непреходната наша толерантност – крепители на народа ни през вековете.
Чешит?! По скоро – енциклопедист… Чешитите – са онези Андрешковци – от които народа ни си пати до ден днешен. Защото – най-лесно е човек да се присмива, да гледа с насмешка на света около себе си – и в същото време да е безучастен. Да си чешит – особняк – само по себе си – е едно отричане от реалната среда, а това в определена степен е безотговорн. А аз съм отговорен – обичам да гледам хората в очите и да им казвам истината и това което мисля.
Има ли кой да наследи вашето хоби?
Разбира се, децата ми проявяват интерес към книгата. Щастлив съм, че успях да ги науча да ценят и пазят книгите. Разбира се и тези с комикси.
В колекцията има още нещо уникално – един проект за заглавие на списание, нарисуван върху т.нар. синушки. Обяснете за него. Как попаднахте на него, историята му...
Всъщност това е проектът за глава на комиксовото списание "Рикс". Подарено ми е от братята Сотир и Пенко Гелеви през 2001 година – когато правех проучване за дипломната си работа за комикса… Главата е нарисувана на гърба на отпечатана – синушка – заготовка за нанасяне на цветовете на комиксите от списание "Дъга".
Синушка, защото е отпечатък в бяло-синьо на дадена страница от списанието, която се оцветява от художника в реален печатен размер – какъвто е формата на списанието. Това се филмира – отпечатва се пълноцветно, като последно се печата черния цвят, който покрива синия цвят – на синушката… технология на печатането на комикси от 80-те години.
Имате ли си ваша гордост - нещо рядко срещано или трудно сте го намерили по тавани, мазета...
Това определено е цялото течение на "Детски вестник" от 1925 година – първото обособено българско издание за комикси. Попаднах съвсем неочаквано и случайно на него. Беше забутано сред пожълтели списания за лов и риболов на рафтовете в една русенска антикварна книжарница и като го видях – си казах, че няма нищо случайно...
