Каква е пчеларската година, върви ли търговията с мед и пчелни продукти, и има ли полза от Националната програма? Да чуем специалиста...

Г-н Найденов, приключвате ли вече пчеларската година и каква ще бъде тя за вас, пчеларите?

Месеците април, май и юни са най-активни в пчеларството. През юни работата понамалява. Тогава спираме да произвеждаме пчелни семейства. Поправяме кошерите и остава да извадим последния мед в края на месеца. От август започва подготовката за следващата година или новата пчеларска година.

Има един регламент на ЕС, който е свързан с националните програми за развитие на пчеларството. Там пчеларските години започват от 1 септември. Относно пчеларската година се знае - при сушава година е добивът на мед е добър, при кишава - има малко мед. Преценете сами. С толкова дъждове пчелите не могат нито да събират мед, нито пък продукцията е качествена.

Търговията с пчелни продукти е добра, нали. За поредна година има търсене във вашето магазинче?

Да. Тук предлагам всякакви пчелни продукти, разнообразен инвентар. Преди съм продавал повече на едро мед. Но остава ниска цената на едро. Тя зависи от пчеларската годината, от търсенето и предлагането. Но директната продажба с клиенти е най-добрият вариант. Най-търсеният продукт си остава пчелният клей или прополисът. Здравето на хората е много нестабилно, а той като натурален антибиотик е подходящ за лекуване на много проблеми, както вътрешни, така и външни.

Чувал съм, в болница в София от постоянен клиент - "Когато вземам прополис няма защо да идвам тук, спра ли го, трябва да идвам пак". Той имаше вътрешни проблеми на дебелото черво. В последите години се увеличи интересът и към пчелния прашец, защото е натурален продукт, добит от пчелите, от тичинките на цветята. Събират ги в предиобедните часове, когато цветето се разпуква.

Много е важно прашецът да бъде събиран и сушен професионално, защото може да мухляса и хване плесен и да стане вреден за паренхимна на бъбреците. Трябва да се внимава като се купува и най-вече като се купи при неговото съхранение - на тъмно и на хладно.

Беше проблем голямата смъртност при пчелите през миналата година. Овладян ли е този процес?

Тази година зимно-пролетната смъртност беше по-малка. Зимата беше мека. Пчелните семейства се развиха по-рано. Сега са в своя апогей, пика на рояването, особено след цъфтежа на рапицата. Той ги подтиква към роенето. Но това е естествен процес за размножаване. Природата си е решила проблема, когато миналата година измряха над 200 000 пчелни семейства, сега оцелелите ги запази през зимата и сега създаде условия да бъдат умножени. Има баланс.

Съществува ли още т.нар. "синдром на празния кошер"?

Нашите държавни институции не го признават, но той съществува. Една от причините са пестицидите. Не в момента, когато пръскат наземно нивите и тровят определено количество летящи пчели, а постоянното им действие. Особено системните, които са в растението. Пчелите смучат нектара, в който има остатъци от пестициди, макар и в малко количество.

Но с течение на времето се натрупват в организма на пчелата, както при хората, които страдат от всичко заобикалящо ги и приемащо. Според данни на световен конгрес при пчелите пестицидите водят до респираторния ритъм, увредени обонятелно-социативно поведение, намалена способност за запаметяване, спиране на яйценосенето, агресивност, хипотермия, намаляване на хигиенното поведения, както и способностите за запаметяване, хронично отравяне на пилото, дори т.нар. "пчели астматици".

Страшно звучи...

Така е.

Пчеларската програма тази година добра ли е? Успяха ли да се включат доста хора в нея?

Пчеларската програма за разлика от минали години може да се окаже неуспешна, тъй като измененията, които бяха направени от Фонд "Земеделие" нарушиха естествения ритъм на договаряне и изпълнение на поръчките между бенефициенти и производители на майки отводки и пчелни семейства. Все още се сключват договори по Националната програма, и то с хора, които подадоха в първите дни документи си.

Струва ми се, че една част от хората ще се откажат от заявлението си и няма да сключат договори с Фонда или ще го сключат частично. Вероятно част от средствата няма да бъдат усвоени, ако ДФЗ не вземе мерки навреме. Тази година, това се прави за втора година. Ще може да се кандидатства и по програмата "Де минимис". За първия етап заа подпомагане за пчеларите, заради нестабилните климатични условия тази пролет са планирани 1, 380 млн. лева.

Повечето хора си мислят, че на вас, пчеларите, ви е доста лесно, получавате субсидии, продавате мед. Може да бъдете богати...

Да, богати на идеи и желания можем да бъдем. Отстрани наистина се вижда, че е лесно, ей така се печели и хората се ориентират към пчеларството. Трябва много търпение и стоицизъм.

Пчеларят не получава никакви субсидии от националния бюджет. Другите сектори получават - земеделците имат директни плащания, животновъдите вземат пари на глава добитък, зеленчукопроизводителите, овощарите, тютюнопроизводителите също получават средства. Само сектор "Пчеларство" не получава директни плащания. Въпреки че имаше предложение от нашия евродепутат Мария Габриел, внесено в ЕП, за директна субсидия за пчелно семейства. Но на 28 юни м.г. разбрахме че ЕК като готви документацията не се е съгласила с това.

Затова обичате да казвате, че пчеларят трябва да разчита на собствените си сили, а не на държавата?

Така е, да.

<< Sever.bg във Facebook >>