Вход | Регистрация

Какво стана на 10 ноември?

Какво стана на 10 ноември?
Снимка: Булфото

10 ноември 1989 година. Емблематична дата за България! Пада от 35-годишно властване лидерът Тодор Живков и идват политическите промени в у нас. Следва и преходът към демокрация и пазарна икономика.

Ден по-рано в Германия е съборена Берлинската стена - един от символите на Студената война.

Какво си спомнят търновци за 10 ноември преди 25 години:

Красимира Ганева, на 37 години:

"Какво помня ли, не много. Бях на 12 години. Какво може да помни и разбира толкова малък човек, израсъл в сиви, тихи и скучни дни. Училище, уроци, домашни. Едно и също. Е, не беше чак дотам тъпо. Ваканциите бяха най-щастливото ни време.

Но, тогава не ме вълнуваха много новините. А, и да ме вълнуваха, какво имаше да им се гледа - пленуми, изказвания на партийния лидер, пак пленуми, гонихме петилетки, ударници имаше и прочие.

Не е както днес - да си добре информиран и да разбираш нещата! Дори от малък!

Помня, че наши познати бяха на екскурзия в Германия и се върнаха преждевременно, защото паднала Берлинската стена. Не ми стана ясно, защо има стена, как така тя пада и как хората трябва да се върнат у дома. Толкова ли страшно е ставало? Явно, да, или по-скоро не, но нали са българи, от другата страна вече, на соц лагера.

На следващия ден, 10 ноември, в училище друга, пак стряскаща новина ни настигна в клас. Че паднал Тодор Живков. Ама как така, ще падне. Всички знаехме за лидера, той не пада така лесно. Нали е водач! Какво ще правим без него? Кой го свали? Какво ще последва?

Това беше в общи линии детският спомен.

Сега 25 години по-късно има избледняло минало и  сякаш изгубен живот в очакване на светлината в тунела.

Така казва нашето поколение, така казват и малко по-големите, тези над 50-те, че най-хубавите им години са отишли в прехода, който още не е свършил.

Най-хубаво са живели нашите баби и дядовци, сочат мнозина. Тях винаги ще ги преследва носталгията по соца. Макар, че беше друго, друг свят, нещо като свят в света - различно и затворено като в капсула на времето. Така държеше положението и лидерът, и партията - майка".

Данка Георгиева, на 72 години:

"Трудно ми е да си спомня, къде бях тогава. За мен 10 ноември е дата като всички останали. Не съм преживяла трагично новината, макар че съм била дългогодишен член на БСП. Не сме имали представа за подготвяното сваляне от власт. В нашата партия имаше наболели въпроси, които трябваше да се решат по някакъв начин и да поставят общодържавните неща в интерес на народа.

Надеждите ни бяха големи от датата насам, но те не се осъществиха по най-добрия начин.

За разлика от други съпартийци никога не съм се прекланяла на партията, водача. Очаквано беше за мен падането от власт. Не беше странно. Един ръководител, колкото и да е добър, допуска и грешки.

Най-важното е, че се случи това, което всички очаквахме. Разделението на прослойките след 25 години е "крещящо". Толкова много аутсайдери има, които не могат да се реализират у нас, а избягаха в чужбина.

Безработицата е най-големият ни бич, затова много хора напуснаха страната. Това е ужасното източване на жизнените сили на нашия народ. Нацията ни сериозно застарява, а децата са прекалено малко. Това е равносметката след 25 години демокрация".

Монка Петрова, 63 години:

"Новината за сваленият Тодор Живков преди 25 години ме завари в автобуса, докато пътувах от Ловеч за Велико Търново. Мисля даже, че беше ден четвъртък. Съобщиха по радиото, че лидерът е паднал от власт. В първите минути всички се умълчаха. Бяха шашнати. Кой какво е очаквал, не знам. Но, аз бях една от малкото, която посрещна новината с облекчение. Казвах си - "Не ни чака нищо добро". С времето се оказах права.

Други бяха във възторг от 10 ноември 1989 година. Правеха митинги пред Общината в подкрепа на демокрацията. Аз никога не съм участвала в такива. 

А, какво ни отне този дълъг преход? Много неща ни отне, не че по-рано беше идеално.

Лошото е, че хубавите неща преди 10 ноември изчезнаха, а останаха лошите, които се доразвиха за народа не в добра посока. Не, че искам да се върне "онова" време. Но, преди парите бяха в ръцете на държавата, а сега са в една шепа хора. Държавата даваше средства за образование, за здравеопазване, социални придобивки, индустрията беше развита, а сега какво е, точно обратното.

Как живеят сега хората, пенсионерите? Тази несигурност ги съсипва.

Държавата си отиде, няма държава, има само територия".

Майко Българийо, дано има наистина светлина в дългия тунел, в който ни вкарваха управниците ни 25 години, и от който много отдавна излязоха страните от бившия соц лагер. Дори съседна Румъния е по-добре от нас! Заплатите им европейски! А, то се почва оттам!

И, докато животът си тече и хората живеят все по-добре и по-добре в модерните страни, каквато  уж е и нашата, ние продължаваме да слушаме празните обещания на политиците по време на предизборна кампания и да гледаме как не ги изпълняват като влязат във властта!

Какво стана на 10 ноември?

Какво стана на 10 ноември?

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар