След драматични парламентарни дебати, продължили две седмици, новият Изборен кодекс най-накрая беше приет окончателно в късния петъчен следобед. Това спаси народните представители от извънредните заседания на парламента в събота и неделя, които бяха насрочени в случай, че не успеят да приемат целия закон.

В 15-дневен срок от влизането му Народното събрание ще избере председател, двама заместник-председатели и секретар на ЦИК, а след публична процедура ще определи останалите 15 членове, които да предложи на президента за назначаване с указ. Мандатът на заварените при влизането в сила на кодекса членове на ЦИК се прекратява с встъпването в длъжност на новите членове. Това записаха депутатите при приемането на финални текстове от новия Изборен кодекс. Не бе прието предложението на ГЕРБ съставът на ЦИК да се запази.

Машинното гласуване ще бъде въведено експериментално до 500 секции в един избирателен район, които ще бъдат посочени от ЦИК 5 дни преди датата на насрочване на изборите. Резултатите от него няма да се вземат при определяне на резултатите от изборите, приеха още депутатите.

С текстовете, които прие последно, парламентът отхвърли активната регистрация, която предвиждаше въз основа на гласувалите на предстоящите евроизбори ЦИК да създаде електронен регистър на гласоподавателите, като след това преди следващи избори останалите, имащи право на вот, бъдат вписани допълнително.

Депутатите приеха текст, който гласи, че ако избирателят не е посочил преференция, това ще се зачита за предпочитание за кандидата на първо място в листата. За да може кандидат на по-задно място в листата да я оглави, той трябва да получи гласовете на повече избиратели, отколкото онези, които не са посочили конкретен кандидат, което на практика почти няма шанс да се случи.

В същото време парламентът прие праг от 7 процента за пренареждане на листата за народни представители. Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа, записаха народните представители.

Депутатите решиха преференцията при изборите за европарламент да е 5 процента от всички гласували за съответната листа. Предложението беше на ГЕРБ.

Фейсбук, туитър и личните блогове не са медийни услуги, а редакционната отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги. Тези текстове от допълнителните разпоредби също бяха приети на второ четене.

Парламентът прие определенията на изискването за уседналост за различните избори. Право да избират на местни избори и да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани, които са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място.

Право да избират членове на Европейския парламент от България ще имат българските граждани и граждани на друга държава - членка на ЕС, които имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и са живели най-малко през последните три месеца в България или в друга държава - членка на ЕС.

Право да бъдат избирани за членове на ЕП от България имат българските граждани, които са живели най-малко през последните 6 месеца в България или в друга държава - членка на ЕС. Право да бъдат избирани имат и граждани на държава - членка на ЕС, които имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и са живели най-малко през последните 6 месеца в България или в друга държава - членка на ЕС. За живеене в страната се приема и престоят извън България за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава.

При изискванията към кандидатите за президент и вицепрезидент депутатите записаха, че "живял последните 5 години в страната" е български гражданин, който фактически и трайно е пребивавал на територията на България през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора. За живеене в страната се приема и престоят извън България за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава.

Политическа формация, която в 7-дневен срок от приключване на изборите не премахне агитационните материали, ще бъде глобена от 1000 до 5000 лв. Лица, които нарушат забраната да поставят агитационни материали извън времето на предизборната кампания, ще бъдат глобявани от 100 до 3000 лв. Когато нарушението е повторно, глобата е от 3000 до 10 000 лв. Който извършва агитация в изборния ден пък ще се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

Преди това лидерът на ДПС Лютви Местан поиска прегласуване на текста за преференциите в листите, приет ден по-рано, но предложението му не срещна одобрение от останалите политически партии.

Благодаря на всички, които участваха в подготовката на текстовете, заяви Мая Манолова след гласуването на кодекса. Надявам се нашите усилия да бъдат оценени от обществото и гражданските организации, отбеляза тя.

<< Sever.bg във Facebook >>