„Нашингтон” или усвояване на чуждо пространство

В 17,00 часа на 1 април читалнята на Народна библиотека "П. Р. Славейков” във Велико Търново се напълни с любители на българската литература и в частност на българската хумористична такава. Специален гост беше главният редактор на в. "Стършел” – Михаил Вешим, чиято 13-та книга "Нашингтон” беше повод за събирането.

Писателят Борислав Костов откри непринудената среща-диалог, импровизирайки със словото, за да представи иначе скромната личност на Михаил Вешим като значима част от съвременната българска литература.

Самият писател Вешим бегло нахвърли няколко въпроса, застъпени в новия му роман, колкото да предизвика интерес към него, без да разкрива подробности от сюжета му. Като че ли по-голямата част от представянето премина в разговор за дейността на най-стария хумористичен български вестник – "Стършел”, който тази година навършва своята 65-та година, за финансовите спънки по издаването му и за това, че българинът днес не чете нищо по-различно от жълтини.

Според Михаил Вешим простотията и негативизмът масово заливат и без това стресирания българин чрез всякакъв род медии и изкуства, а неговите книги целят обратното – един по-различен поглед към действителността и към самите нас, с ненатрапчив хумор, лишен от цинизъм.

Романът "Нашингтон” е смислово обединен с най-известната досега творба на Вешим – романа "Английският съсед”. Обединителното звено е темата за емигрантството и за поведението на българите, в първия случай – в условия на чужда реалност, а във втория – в условия на родна действителност.

Въпросите, които поставя "Нашингтон”, са актуални за нашето време, когато голяма част от обществото ни се чуди дали си заслужава да отгледа децата си в България, или да опита късмета си в някоя "по-престижна” държава, като САЩ например.

Романът е изграден от преплитащи се сюжетни линии, проследяващи живота на няколко сънародници в САЩ. Историите им авторът заимства от реални случки на свои познати, за да зададе някои много важни въпроси: щастливи ли са тези, които са заминали зад граница; защо не оценяваме това, което имаме у нас; кое е по-важно – пътешествие по света или пътуване към самия себе си.

Всеки намира своята истина на страниците на романа, придружена с усмивка – понякога искрено весела, друг път - тъжна и иронична.