Новият Проектозакон за детето предизвика много обществено недоволство. Някои го „анатемосват“ изцяло, други виждат сериозни заплахи само в някои аспекти. Безспорно е, че са необходими сериозни дебати на всички нива. Затова екипа на Север.бг започва поредица от интервюта, чрез които да добиете представа за различните позиции на родители, институции, граждански организации и държавата.

Днес ви представяме мнението на Събина Събева, изпълнителен директор на „Международна социална служба“-България.   

Защо този Проектозакон предизвика толкова недоволство?

-Това е много спорен въпрос и не само за България, заимствали сме го от норвежко-датско-шведското законодателство. Има наистина текстове, които не са съобразени с нивото на развитие на обществените отношения. Но като цяло, ние сме „за“ закона. 

След като и в момента има действащи закони и нормативи, кое наложи създаването на нов?

-Целият Семеен кодекс е вътре, цялото Образование е вътре, целия Закон за закрила на детето е вътре, като са направени промени в текстове, които ние в практиката сме видели, че не действат добре. НПО-та, които управляват  услуги и се занимават със закрила на детето са искали подобряване на текстовете, за да се получи по-качествена закрила.

Отрицателни реакции предизвика чл. 31 (3): „Съгласието на родителя или попечителя на дете, навършило 16 години, не е необходимо за извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания, определени с наредба на министъра на здравеопазването“…. Това не е ли притеснително?

-Освен няколко текста, малко изхвърлени, друго не виждам кое е проблем. Съгласна съм, че тези текстове избързаха, не им беше времето и мястото. Има ли нещо, което вас ви плаши?

Фактът, че на едно малолетно и непълнолетно дете му се дават права, които то не е „оправдало“ с отговорности...

-Те не, че му се дават в повече. Въпросът е, че ние не сме дорасли като общество да приемеме… Например, ако имате дъщеря на 16 години и искате да направи аборт, а тя не иска – питам ви, кой има право? Аз смятам, че децата трябва да могат в такива ситуации да казват нещо… (!!! ).

-Много първосигнално се думка на страховете на семействата. Много от тях са сектантски. Хора, които искат да прокарат колко много хубаво е да си обучаваш детето вкъщи. Това много прилича на тежка, мормонска секта в най-лошия й вариант. Какъв е този зор да си гледаме децата вкъщи и да ги обучаваме, колко е вредно общественото отглеждане и т. н. 

Кой гарантира, че децата ще бъдат извеждани от семейството „временно“?

-Съда. Ние искахме категорично да се посочи „временността“ на мерките за закрила.  Извеждане или по-трайно настаняване да става само тогава, когато държавата може да докаже пред съда, че тя е направила всичко, каквото зависи от нея да подкрепи семейството, но родителите нито са сътрудничили, нито са искали да се подкрепят, както е в много напреднали страни, и чак тогава да може да се удължава 2 години срока за извеждане. Важно е да има консенсус – и политически, и обществен. Само тогава Закона за детето ще работи. 

_________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg