Защо не избраха Велико Търново за Европейска столица на културата
Обявиха финалния доклад на международното жури за избор на български град за ЕСК`2019
Докладът на международното жури, което на 5 септември 2014 г. номинира Пловдив за Европейска столица на културата /ЕСК/ за 2019 г., вече може да се види на сайта на Министерството на културата.
Пълния текст на доклада и превода му на български можете да видите тук.
Критериите, по които са оценявани градовете- кандидати, са "европейско измерение” и "град и граждани”, цели на програмата "Европейска столица на културата”; капацитетът за изпълнение на програмата, най-вече по отношение на управлението, предложения бюджет, плановете за персонала, подкрепата на местните и регионалните власти, и на бизнеса.
Ето оценката за Велико Търново в доклада:
Слоганът на програмата, предложена от Велико Търново, е "Творим щастие”. Фокусът на програмата беше разширен след предварителния етап на конкурса, допълвайки абстрактната идея за щастието с конкретна програма и ясни стъпки за осъществяването й. Целите на кандидатурата са: да трансформира имиджа на Велико Търново в иновативен, творчески град, надграждайки имиджа на град, известен с богатото си културно наследство (и свързания с него туризъм); да разшири и задълбочи мрежите в града и в цяла Европа; да развие концепцията за щастието заедно със съмишленици от целия свят, работещи върху същата идея. Над 65% от БВП на града идва от туризма, културата и образованието.
Културната стратегия на града е в процес на развитие. Журито беше информирано, че кандидатурата за ЕСК е в съответствие с подготвяната стратегия.
Кандидатурата има подкрепата на всички политически партии и регионални власти.
През последните години между 13% и 9% от бюджета на града са разпределени за култура. Това е голям процент в сравнение с другите градове-кандидати и като цяло с другите градове в България.
Предложеният оперативен бюджет е 20 млн. евро, от които 14,5 млн. са за дейности от програмата, 4 млн. са за маркетинг и 1,5 млн. за персонал и администрация. Основните източници на финансиране са общината - 8 млн. евро, правителството - 5 млн., частният сектор - 4 млн., регионалните партньори - 1 млн. и 2 млн. от Европейския съюз. Средствата от ЕС не включват финансирането от фондовете за регионално развитие и възможно бъдещо финансиране по програми с конкурсен характер като Творческа Европа.
В презентацията си членовете на екипа на Велико Търново представиха значителните промени към техния подход и свършената работа от етапа на предварителния подбор до настоящия момент. Тяхната цел е да променят манталитета на гражданите с помощта на културата и да насърчават гражданското участие чрез културата като двигател на растежа. Съществува необходимост да се работи за баланс на съществуващия модел за туризъм от еднодневен туризъм към по-дългосрочен престой. Културата се възприема в по-широк контекст, например в контекста на връзката между поколенията и опазването на околната среда. Концепцията на представянето бе изградена около всеобщи основни ценности и фактори като щастието, хляба, децата, семейството и международна общност, която създава нови практики в изкуството и начин на живот в един малък български град, историческата столица на Второто българско царство.
Журито потърси допълнителни разяснения по редица въпроси. Включително относно участието на творците и творческия елемент в кандидатурата, вътрешната връзка между културното наследство и съвременното изкуство, ролята на местните културни центрове-читалищата, концепцията за "Волвокс”, относно използването на термина "крепост”, връзката с други културни маршрути например културните маршрути на Съвета на Европа, относно намаляването на бюджета от етапа на предварителен подбор.
Журито даде висока оценка на стратегическите цели на града и желанието да разнообрази туристическия продукт. Поставената цел, градът да се утвърди като център за създаване на съвременно изкуство и за творческите индустрии, е амбициозна и е споделена цел за много европейски градове. Кандидатурата си поставя за цел да интегрира по-добре голямата студентска общност в гражданския живот, което е отново важна и актуална общоевропейска тема. Тези елементи дадоха на кандидатурата добро въведение на стратегическо ниво за Европейското измерение. Журито отбеляза направените стъпки за привличане на международна публика в града за първата световна конференция на местните общностни културни центрове. Журито отбеляза направените стъпки към използването на ролята на културата за социалното развитие в проекти за панелните блокове, съвместно с европейски партньори.
Журито прецени, че макар градът да е идентифицирал предизвикателствата, които стоят пред него и ги е поставил в Европейски контекст, предложената програма не е достатъчно разгърната, за да ги преодолее. Вероятно причината е в промяната на посоката, която е претърпяла между етапа на предварителния и окончателния подбор. Предвид очевидното и богато културно наследство на града и поставената цел градът да се утвърди като център за съвременни изкуства и архитектура, очакванията на журито бяха за по-иновативен, по-смел и с повече предизвикателства проект.
Журито прецени, че Европейското измерение не бе достатъчно изразено, както по отношение на участието на широк кръг от културни оператори и творци в Европа, така и по отношение на адресирането на общите европейски теми. Например проектът за свързване на старите европейски столици е интересна идея, но би следвало да е основан на съвременната ситуация и опит, а не на историческото минало. Както бе споменато по-горе, градът се идентифицира с европейските теми, но журито прецени, че те не бяха изведени достатъчно ясно на преден план в програмата. Предложените проекти с италианските градове-финалисти бяха ограничени по обхват на този етап”.
В своят заключителен доклад международното жури, което взе решение за избор на български град Европейска столица на културата през 2019 година оценява високо постиженията в рамките на кандидатурата на града и региона. С позитивен знак е отбелязано разработването на Стратегия за развитието на културата във Велико Търново и региона до 2024 г. Този факт подчертава стремежът към устойчивост и акцентира на водещото място, което културата и културните индустрии, културният туризъм, образованието и науките имат за развитието на града и региона.
Журито оценява по достойнство избора на тема и слоган на кандидатурата. Ролята на културата за устойчивото развитие, на града, региона и общността също са високо оценени. Следването на водещите европейски тенденции в рамките на кандидатурата – въвличането на гражданите в културният процес и превръщането на студентската общност в част от важните обществени тенденции също получават заслужено признание. "Поставената цел, градът да се утвърди като център за създаване на съвременно изкуство и за творческите индустрии, е амбициозна и е споделена цел за много европейски градове е друга от позитивните констатации на журито.
Велико Търново продължава работата си по стратегическите проекти и теми, разработени в процеса на подготовка на кандидатурата. Старата столица ще си партнира активно както с избраният за Европейска столица на културата град Пловдив, така и с другите два града участвали във финалната надпревара София и Варна в реализирането на съвместни проекти и събития. Градът очаква подкрепа от Министерство на културата на базата на предварително постигнато споразумение за финансова подкрепа в реализацията на водещите проекти, разработени по време на кандидатстването.
В своя доклад журито благодари на екипите и гражданите, участвали в подготовката на кандидатурите на Пловдив, София и Югозападен регион, Варна, Велико Търново и изрази надежда, че те ще запазят енергията, ангажираността, натрупания ентусиазъм и ще се опитат да осъществят колкото е възможно по-голяма част от предложените програми и ще сътрудничат помежду си. Освен предимства за всеки град, 2019 година ще е възможност за България да е за първи път домакин на инициативата Европейска столица на културата.
