Във втория фестивален ден във Велико Търново в рамките на "София Филм Фест на път" бяха прожектирани интригуващите и завладяващи "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и "Раздяла" (Jadaeiye nader az simin).

Стефан Китанов - Кита, който е един от продуцентите на един от най-успешните български филми "Светът е голям..." сподели пред великотърновската публика интерсни факти около реализацията на една голяма международна копродукция от четири държави - България, Германия, словения и Унгария.

Търсенето на добър сценарий по едноимения роман на Илия Троянов и финансиране за филма са отнели 6 години и половина. След много упоритост, търпение и едва двумесечен снимачен период от страна на екипа, лентата успява да достигне до публиката и до този момент е участвала в над 90 кинофестивала. "Светът е голям..." се радва да голямо одобрение както от страна на публиката, така и от страна на журито.

Любопитно е, че първата пиратска версия на "Светът е голям..." е с китайски и английски субтитри, копирана на фестивал в Тайван. Филмът е разпространяван по телевизията и е видян в над 100 държави, сред които са и страните от Латинска Америка

Интересно е, че филмът комуникира с най-различни поколения и националности от цял свят. Печели наградата на публиката на филмовия фестивал в Тайп в Африка от общо 25 европейски филма, сред които и "Беднякът милионер".

"Този филм е в основата на тръгването на новото и младо българско кино, заедно с "Дзифт", "Източни пиеси", което не само участва по кинофестивали, но се купува за разпространение по цял свят.Отиваш в някой киносалон в Париж и гледаш български филм, отиваш в Русия - и там гледаш бг филм.", допълни Кита.

Не съм кинокритик, но за иранския филм "Раздяла" на режисьора Асгар Фархади, мога да кажа, че е страхотен. Тези от вас, които не бяха снощи на прожекцията могат само да съжаляват.

И в днешната програма на фестивала са включени две заглавия. От 18:00 часа ще бъде прожектирана копродукцията на Израел, Франция и Германия "Според размера". Любов, смях и сумо. Защо да се тормозите с диети, ако вместо това можете да излезете на ринга? Четирима приятели стигат до същото заключение, а то от своя страна води до безброй комични ситуации и насочва вниманието ни към социалния натиск върху хората с наднормено тегло. Филмът използва борбата сумо като начин за получаване на признание и протест срещу обсебения от мисълта за диети свят, а и показва спорта като начин за справяне с личните проблеми. Може ли сумото да помогне на героите да подобрят положението си в обществото и да внесе мир в объркания им живот? Всеки персонаж крие тайни и лични чудатости, които интригуват, разсмиват и поддържат напрежението. Режисьорите не оставят нито един повод за смях да им се изплъзне и изстискват максимално всяка възможност за падане от стола, комични контрасти и словесни двубои. Също така те не се притесняват от забавни размишления за смъртта. Те не използват свръхтеглото на героите си като повод за подигравки и въпреки че много добре разбират съдбата им, не се отнасят с лъжливо състрадание към тях.

Копродукцията на Турция и Босна и Херцеговина "Имало едно време в Анадола" ще бъде прожектирана от 20:00 часа. Въпреки че духът на Чехов витае във филма, не сюжетът трябва да следите, а безбройните и наглед несвързани детайли, които хвърлят светлина не само върху престъплението в центъра на историята и мотивите за него. Всеки един от героите, които се събират за разгадаването на случая, е много по-дълбок и впечатляващ, отколкото на пръв поглед внушава обикновеният му външен вид. Крайният резултат е забележителен, не само що се отнася до образите, но и защото представлява задълбочен и всепроникващ портрет на турското мултикултурно общество. Да не забравяме и усета на Джейлан за осветление и постройка на кадъра – независимо дали става дума за натюрморти или пейзажни фрески, – познат ни от всичките му предишни филми. Конструирането на образите е не по-малко забележително – начинът, по който той използва природната картина на Анадола, спиращ дъха с мрачната неяснота в първата половина на филма, спомага за развихрянето на несъмнения му талант за осветяване на интериори и най-вече човешки лица. В случая не става дума само за съвършена кинематография, макар филмът да е точно това, но по-скоро за художническия талант, който Джейлан демонстрира и като фотограф. Актьорският състав се вписва естествено в тези перфектно изрисувани портрети. Повечето от тях са професионални актьори, но успяват да изглеждат като истински, обикновени хора, въпреки че Танер Бирсел се шегува в един момент с беглата прилика между него и Кларк Гейбъл. (Дан Файнару, Screen International).

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg