Следят ни тайно в нета повече, отколкото трябва

Яко следене пада в Интернет.

Това установи Върховният касационен съд.

Според него, мащабът въведен със Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от 2010 г.,  нарушава Конституцията, тъй като ограничава неприкосновеността на личния живот и свободата на кореспонденцията. Делото във ВКС бе заведено по искане на омбудсмана Константин Пенчев за обявяването на тези разпоредби от закона за противоконституционни.

Повод за искането на Пенчев стана решението на Съда на Европейския съюз от април тази година, с което бе обявена за нищожна европейската директивата за съхраняване на трафичните данни (известна като директива 24). Тя задължава интернет доставчиците да съхраняват данните за интернет и телефонния трафик на своите абонати в продължение на до две години и да ги предоставят на властите с цел предотвратяване или разкриване на тежки престъпления.

Решението на Съда на ЕС не отменя автоматично текстовете от директивата, въведени във всяко национално законодателство. То обаче задължава националните съдилища да отсъдят в синхрон с него, ако има заведено дело по казуса. Именно това направи Константин Пенчев, завеждайки делото в КС, а становището на ВКС е важно за изхода му.

Мотивите: Прекомерна намеса в личния живот.

Становището: В ЗЕС е записано, че данните ще се съхраняват, когато са за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и за издирване на лица. Според българските върховни съдии, както и според тези от Съда на ЕС обаче текстовете са твърде всеобхватни и дават възможност на службите за необоснована намеса в личния живот на прекалено много граждани.

<< Sever.bg във Facebook >>