Велика събота – краят на Страстната седмица
След като Христос претърпял безброй мъки и унижения и загинал на кръста на хълма Голгота, за да спаси душите на всички хора, неговите последователи Йосиф и Никодим спазили еврейския обичай и пренесли тленното му тяло в нов каменен гроб в Йосифовата градина.
Първосвещениците и фарисеите измолили от управителя на Юдея Пилат Понтийски на мястото да бъде поставена охрана. Те не го направили безкористно или от разкаяние за постъпките си през Страстната седмица. Напротив – страхували се възкресението, което сам Исус си предрекъл, да не стане факт.
Гробът на Христос бил запечатан, а край него поставили стража. Докато тялото на Божия син стояло безжизнено, душата му слязла в ада, за да спаси обитателите му и да отвори вратите на рая за тези, които очаквали и повярвали в идването му. Триумфът на Божия син над дявола и злото обаче се случва на следващия – Великден...
Когато над гроба на Исус се спуснала нощ и стражата задремала, изведнъж земята се разтресла от подземен тътен, който откъртил скалата, запечатваща гроба. Изпод нея грейнала силна светлина и подобно на мълния повалила войниците на земята.
Когато те се изправили и погледнали в гроба, видели, че той е празен, след което се разбягали панически. Чрез възкресението си Христос показал на последователите си пътя към победата над смъртта и греха и възстановяването на човешкото естество. Той върнал на хората загубения при грехопадението дар на вечния живот.
Със саможертвата си Исус сторил всичко възможно за спасението на човечеството като цяло и на всички от нас потделно. Човешката същност била освободена и единственото условие за спасението станало собствената воля. Причината грешниците и самият дявол да са в ада е собственото им "не искам”.
На днешната литургия свещениците заменят черните си одежди от великите пости с бели. Благославят се хлябът и виното, козунаците и великденските яйца. След края й вярващите обикалят храма със запалени свещи, начело със свещеника. Църквата възприема Велика събота като "най-благословения седми ден", тъй като словото божие лежи в гроба под формата на мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
В 12 часа се служи т. нар. "полунощница”, на която се пее канонът на Велика Събота. Свещениците пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата и я полагат на Светия престол, където тя остава до Възнесение Господне, в памет на четиридесетдневното пребиваване на Исус Христос на земята след възкресението му от мъртвите.
_________________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
