Необратимо гладни за изкуство

Повече от 30 артисти от цялата страна се изявиха в първия фестивал за съвременни форми на изкуството "Тетрис" във Велико Търново през октомври. Инсталации, изработени от хартия, текстил, тел, дърво, шоколад, разкрасиха едни от най-атрактивните места в града.

В Север.бг ви срещнахме с повечето от участниците. Днес ще ви представим младите автори Зара Александрова, Виктория Георгиева, Деница Милушева и Ива Кръчмарска, и с как оставиха те следа зад себе си, участвайки в "Тетрис".

"Визиите които създавам са фокусирани на образи и символи от ежедневието, които преобразувам и насищам с нов смисъл и значение. Острото отношение към действителността подчертавам с точното и реалистично пресъздаване на интерпретираните теми. Занимавам се с въпроси на половата идентичност, модните тенденции, социални взаимоотношения и развитие, масовата култура и консумация, които включвам в различни форми на съвременното изкуство като обект, живопис, фотография и интервенции в обществено пространство", споделя за себе си Зара Александрова.

Инсталацията й "Sign in" бе представена в пространството край спирката на бившите Хали в града, стъпала до сградата на Български пощи, Кино "Полтава".

"В съвременната информационна среда "личното" и "интимното" се превръщат в застрашен вид, нуждаещ се от специални грижи. Личните данни седят свободно в дигиталното информационно поле. За по-голяма сигурност системата е принудена да ги заключи и защити. Чрез създаване на регистриран достъп се предоставя възможност на потребителя да борави свободно с ресурсите на личната информация. С пренасянето на кода от дигиталното пространство в реална публична среда, по този начин се отключва символично участието и динамичната размяна на информация", обяснява идеята на инсталацията Зара.

Инсталацията "Sign in" е била реализирана на няколко различни обществени пространства и е в тясна връзка с контекста на пространството.Можем да направим връзка с безбройните акаунти и регистрации, които по една или друга причина не се използват и "замърсяват" виртуалното пространство. Също както и старите изоставени обекти.

Зара Александрова е родена в град Стара Загора, но в момента живее и работи във Виена, Австрия. Завършила е Национална художествена академия. Участвала е в над петдесет изложби в страната и чужбина. Печелила е множество награди.

Инсталацията "Необратимо" на Ива Кръчмарска съдържа в себе си пътя, прехода, тунела.

"Става въпрос за необратимостта, за шока, който изпитаме, когато нещо приключи или се случи, неможейки да го променим. Когато работех върху тази работа, отрязах една нишка без да искам и всичко се срина и съсипа. Оттам дойде цялата концепция, просто се допълни някак. Когато срежеш нишката на живота, това е необратимо, няма как да го върнеш. В живота не можеш да приложиш компютърната команда "ctrl + z", пояснява с усмивка Ива.

Споделя, че като изразно средство много я вълнува нишката. В работите си засяга първични и архитипни проблеми, които могат да да бъдат обхванати в съвременното концептуално изкуство. И тъй като всеки човек прекарва изкуството през себе си, наблюдава се и следва поривите си.

Ива Кръчмарска е родена в София, където в момента живее и работи. Завършила е "Текстил" и "Текстил в изкуството" в Национална художествена хкадемия, София. Има участия в колективни изложби в страната и чужбина. Предстои й и самостоятелна изложба в Клуб "Таралеж" през пролетта.

В инсталацията "Гладни за още", Деница Милушева, вдъхновена от книгата "9,99" на Фредерик Бегбеде, разглежда проблема на консуматорското общество днес и желанието на хората да имат повече, смятайки, че това ще им донесе щастие.

Инкорпорирането (incorporating) - "приемането в тялото", на нещо, например чрез изпиване или изяждане, е архаична форма на придобиването му. На определена степен от своето развитие детето слага в устата си нещата, които иска да има. Това е характерно за възрастта на детето, когато то не може да притежава по друга форма даден предмет.

Същата зависимост между инкорпориране и собственост можем да открием в различните форми на канибализъм. Например, изяждайки друг човек, канибалът вярва, че придобива способностите му. Но не всичко може да се изяжда. Но с покупка - се притежава.

В днешното общество важи формулата "Аз съм Аз, защото Аз притежавам X", където X е обозначение на всички реално съществуващи предмети и живи същества, с които се съотнасям посредством правото си да ги управлявам и да ги направя мое постоянно притежание. Ние оприличаваме себе си с това, което притежаваме. Колкото повече имаме, толкова и по-високо стоим в обществото. Готови сме да продадем част от себе си за да притежаваме нещо чуждо, нещо което бързо ще трябва да сменим с друго, а после с друго... Безкраен кръговрат. Поглъщайки постоянно и изхвърляйки нови и нови предмети.

Деница Милушева е родена в София. Завършила е Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн "Ак. Дечко Узунов" в Казанлък, специалност Живопис. В момента учи Скулптура във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Участвала е в редица артистични проекти и колективни изложби. През 2012 г. печели награда за скулптура от участие в студентска изложба на Факултет по изобразително изкуство - Велико Търново.

Виктория Георгиева, имайки пристрастие към улицата и творчеството на улицата, взе учатие във фестивала за съвременно изкуство с 4 инсталации - "Обичам те", "Реката", "Нишката" и "Формоообразувание". За изработката им е използвала различни материали, но текстилът преобладава. За разлика от повечето автори, които имат много дълбокомислени концепции за творбите си, тя търси по-скоро визуалния ефект, отколкото концепцията.

Виктория Георгиева /MOUSE/ е родена в град Исперих. Завършила е Живопис във ВТУ "СВ. св. Кирил и Методий". Специализирала е една година във Факултет по изобразителни изкуства в Куенака, Испания. Виктория е художник с различни интереси - живопис, скулптура, графика, стрийтарт, илюстрации. Тя  непрестанно експериментира. Печелила е редица награди. Виктория харесва колорита, степенуването, красотата на живописта, формите, обемите и въздуха на скулптурата, мечтанието за цветна улица и цветен свят.

<< Sever.bg във Facebook >>