Албена Петкова: "Вместо да се чудят младите коя чалга дискотека да посетят, да се научат на ръкоделие"
личен архив
Русенката Албена Петкова майстори уникални бижута от мъниста и нетъкан текстил за екстравагантни модерни дами, каквито са българките. Наумила си е да създаде школа в Русе за мънистоплетене, плъстене и други видове ръчно творчество. И със сигурност ще го постигне. Запознайте се с поредния ни чешит:
Представете се с няколко думи, които най-точно ви описват.
Аз съм много строга, силно импулсивна и емоционална личност, взимам много бързо решения, много бързо се ядосвам и много бързо ми минава.
От дете съм закърмена с изкуството. Баща ми беше учител- икономист, но рисуваше маслени картини винаги когато имаше възможност, това той предаде на сестра ми, а аз бях на тате момчето. Всичко, което се поправяше, аз попивах като попивателна хартия. От майка си взех уменията за пеене, за шиене, плетене на 2 куки и макраме. Поради заболяване трябваше да се разделя с голямата си мечта - оперно пеене.... Както казват хората, с времето всичко минава. Болката беше много голяма за мен, но благодарение на децата лека-полека отшумя. Отшумя, но празнотата от липсата на изкуството в мен си оставаше.
Автор сте на бижута уникати от мъниста. Защо и как избрахте тази трудоемка техника?
Когато започвах преди 3 години, не знаех що е то работа с мъниста Тогава свързвах на корда или тел разни топчета от естествени камъни, кристали и полимерна глина и мислех, че това е изкуство. Още на 3-тия месец се включих за първи път в конкурс. Когато излязоха всички участници и видях приказните колиета от мъниста на Яна Цветкова, Деси Каменова, Галя Накова и др., аз вече бях завладяна от тях. Исках да мога като тях. Галя Накова ме покани в групата "Ръчно изработени бижута от мъниста БГ” и там започнах изучаването на техниките с мъниста.
Тук е мястото да кажа, че съм особено благодарна на Асет Цолоева за критиките й към мен по пътя на изучаването на техники. Не си мислете, че някой ми е хванал ръката и ми е показвал откъде влиза иглата и откъде излиза. Помощта, преди всичко, е в показването на дадена техника по схема, оттам нататък се учех от критиките.
Направя колие, и го пускам в групата на обсъждане. Много се сърдят, когато ги критикуват, а аз точно обратното, от критиките се уча. Но всичко е работа и то много работа. Мънистоплетенето е наистина много трудоемко и скъпо хоби, но бижутата стават приказни. Скъпо е и от материали, и от време за изработка.
Разкрийте тайните на изработване на такова бижу. Как подбирате материалите, как ги свързвате, работите ли по предварителна скица, или се оставяте на въображението и импулса да ви водят?
Тайни няма. Има всякакви уроци в интернет пространството. Но за да стане едно бижу прецизно, красиво и качествено, трябва да се работи и с качествени материали, а те за съжаление се закупуват от чужбина. Аз лично работя предимно с японски и чешки мъниста, естествени камъни и кристали Сваровски.
Но материалите не свършват само с това. Иглите са специални – по-тънки, с по малка глава, конците също са специални, закопчалки, основи за бродерия, кожа и тн. За създаването на едно бижу има страшно много компоненти, които трябва да закупиш, преди да започнеш работа.
Рядко скицирам бижуто, защото не мога да го нарисувам. Всичко е в главата ми. Имам създадени в главата си поне 5 модела, за които почвам да търся подходящите материали. Имам и импулсивни бижута, виждайки някой красив полускъпоценен камък, бързам да го направя, както се казва, на един дъх. Ако се забавя, може да си променя идеята за него.
Така създадох едно от любимите си бижута (Музиката – моята първа любов), което ми донесе първо място от публика и жури в Международния конкурс "Черно и бяло”. Понеже душата ми е свързана с музиката, тя продължава да си крещи за нея, та следя много внимателно всички състезания свързани с музика. На предишния "Х фактор” скачах и плаках от радост, като малко дете, че Жана Бегендорф победи. Когато излезе с роклята роял на сцената, аз вече създавах колието в мислите си. В интернет видях направени гривни във форма на клавиши, също и Сол ключ, но все нещо ми липсваше в тях. Търсейки подходящия материал, се натъкнах на хематит, точно като черния клавиш на пианото.
Започнах работа - в главата едно, но като хванеш мънистата, става малко по-друго. Плетох и разплитах първия клавиш, докато не ми хареса резултатът. Нататък вече става по-лесно. След закупуването на материалите за самата направата на бижуто имах 95 часа чист труд. Това е без времето за разплитане и търсене на най-добрия вариант.
Участвали сте в ателие за обшиване на кабушон* в Румъния, популярна ли е тази техника и у нас?
Участието ми в ателието в Румъния е като асистент на Асет Цолоева, която обучаваше момичетата как се обшива кабушон. Понеже учениците бяха много, аз и Яна Цветкова се притекохме на помощ да показваме, за да може да става по-бързо и ясно. Да, популярна е за хората, които се занимават с бродерия с мъниста и бижута от макраме.
Изработвате и брошки чрез плъстене. Какво е характерно за този метод?
Плъстенето е традиционен български занаят. Малко позабравен, но в страната има хора, които възраждат старите български традиции. За мен това е нова техника, която научих от д-р Любка Любенова и Мариана Гелова от Велико Търново.
Плъстенето е така нареченият нетъкан текстил. Естествената вълна има уникални свойства и може да се обработва механично - със специални игли, или мокро - с вода и сапун. Чудо е, когато под ръцете ти от снопчетата вълна възниква истинско произведение на изкуството! Използва се непредена вълна и според различните техники на работа с нея се получават вълшебства – само въображение да имаш. Мен точно това ме запали. С мократа техника винаги става различно, посвоему уникално. Продуктите, изработени от вълна, са много леки и приятни на допир.
Определяте бижутата си като екстравагантни и предназначени за модерната жена. Такава ли е българката, или се притеснява да привлича погледите върху себе си?
Българката винаги е била екстравагантна. Пътувала съм доста в чужбина и съм наблюдавала жените – ние винаги сме облечени много по-стилно и екстравагантно за разлика от жените в другите страни. За съжаление кризата ни натисна всички и трудно успяваме да обърнем внимание на своята индивидуалност. Въпреки всичко, дори и с шал, успяваме да направим някакъв индивидуален акцент, който да ни отличава от останалите.
Самият факт, че много българки създават невероятни красоти – бижута, шапки, шалове с ръчен труд, показва, че тя е модерна и екстравагантна в душата си. Не мисля, че се притеснява да привлича погледите. Напротив.
Къде продавате повече бижута – у нас или в чужбина?
На този етап продавам преди всичко в България. Имам продажби и в чужбина, но са сравнително малко. В чужбина е доста трудно пробиването, защото и доставките ни не са много сигурни. Често има загубени пратки. Затова обмислям вариант, в който част от бижутата ми ще са изцяло за чужбина – при човек, на който имам много голяма вяра, за да ги изпраща по-сигурно.
Каква е връзката между оперното пеене, счетоводството и авторските бижута?
Връзката е доста сложна: логика, организираност, оцеляване, изкуство. Счетоводството е свързано със страшно много правила, логика, срокове, организираност, работа с клиенти и проверяващи, докато в музиката и създаването на бижута душата ми пее, фантазията ми се развихря и отдавам цялото си сърце в тях. Но организираността и гоненето на срокове от счетоводството ми помагат непрекъснато и в изработването на бижутата. При тях също гоня срокове – било то за конкурс или за конкретна поръчка. Трудно е с времето.
Повечето си бижута изработвам нощно време, защото през деня съм счетоводител. Нямам търпение да се прибера и да се захвана с тях. Тогава забравям за всички неприятности и така се улисвам, че се случва към 4-5 часа сутринта да се усетя, че на следващия ден все пак съм на работа.
Миналата година сте взела участие в Седмица на модата за авторски бижута в Тимишоара, Румъния, както и в ревю на бижута в Русе. Какво ви очаква през тази година?
Тази година имам големи амбиции, които отново са свързани с ревюта на бижута. Много искам заедно със Сдружение "Работилница Седянка” да организираме едно ревю "Българката преди и сега”. Имам желание и да направя в Русе Международно ревю на ръчно правени бижута заедно с Асет Цолоева и Яна Цветкова. И двете организации са трудоемки, но се надявам да успея да ги осъществя през тази година.
Сега съм администратор и на Фейсбук групата за "Ръчно изработени бижута от мъниста БГ”, като се старая да популяризирам този вид изкуство в българските среди. Имаме 90 момичета - напреднали и начинаещи. Всички продължаваме да се учим заедно в нея. Много искам също да се създаде българска мънистена школа.
Отделно ми предстои отново участие в един от големите международни конкурси Battle Of The Beadsmith, организиран от една от големите фирми за материали за мъниста.
Обмислям създаването на школа в Русе за мънистоплетене, плъстене и други видове ръчно творчество. Вместо да се чудят младите коя чалга дискотека да посетят, да се научат на изкуство, на ръкоделие. Но този план е с по-голям срок. Нужно ми е помещение, където да се провеждат уроците и да се излагат направените от учениците бижута. Идеята е да се разширява кръгът на обучение за най-различни техники, а не само за плъстене и мъниста. Насочеността ми е към младите, но не изключва и възрастните.
Чешит ли сте?
Чешит, и то какъв. Обичам да се раздавам, да давам всичко от себе си, но хвана ли някой, че се опитва да ме лъже или да ме прави на глупава – ставам Баба Яга! Силно позитивен човек с много родолюбив привкус. Много държа и искам за България да се чува само добро. Винаги се старая да наблягам в чужбина, че сме Българки.
Много се дразня от т.нар. стадо на модата. Модата е създадена да ни служи, а не ние да служим на нея. И се опитвам непрекъснато да го обяснявам, че не може щом е модерно да се ходи по бюстие, всички да тръгнат по него.
Една приятелка винаги ми казва – шило в торба не седи, това съм аз. Непрекъснато си създавам препятствия и ги преодолявам.
------------------------
*кабушон – това е полускъпоценен камък, изрязан в гладка изпъкнала повърхност и с обикновено гладко и равно гръбче; в бижутерията днес с него се назовава форма на камък, смола или полимерна глина, която в горната част е с най-различни релефи и големини, но долната част е плоска и подходяща за залепване.