Вход | Регистрация

Любка Любенова учи на домашни занаяти с любов и търпение

Любка Любенова учи на домашни занаяти с любов и търпение
работилница "Седянка"
Д-р Любка Любенова е семеен лекар във Велико Търново, но намира време да се посвети на хобито си - дантелата, и да бъде един от създателите на Сдружение "Седянка", където малки и големи се учат на български женски занаяти. Тя е председател на "Седянка" и един от обучителите по дантела на ежеседмичните срещи на работилницата в старата столица. /снимка: Д-р Любенова е втората жена отляво надясно/

Д-р Любка Любенова сподели със Север.бг как в днешното забързано и високотехнологично време могат да се опазят българските домашни занаяти. С още няколко съмишленици тя посвещава желаещи в тайните на дантелата, бродерията, тъкането и плетивото. Работилница "Седянка" се събира всяка седмица във Велико Търново, за да разпространява сръчност и красота.

 

Как започна дейността на работилница "Седянка"?

Идеята за нея е групова. Няколко момичета започнахме да споделяме в социалната мрежа хобито си и да обсъждаме, че част от женските занаяти в България изчезват. Създадохме контакти с много чужденки - от Испания, Франция, Русия, и се оказа, че в техните страни има сериозни клубове и организации, които съхраняват тези умения за разлика от тук.

Някои от жените, които обменяхме идеи за плетенето на дантела в интернет и сме в основата на "Седянка", се оказа, че сме обучавани от едни и същи жени - Величка Радулова и Елгина Величкова. Решихме, че ако ние нищо не направим, нашият занаят ще изчезне. Учителките ни са били на нашата възраст, когато ние сме се обучавали. Част от занаята ни зависи от умения на други майстори, които също са на изчезване. Например калоферската дантела се прави със совалки, които все по-трудно се намират. Момичетата, които обучаваме, работят с нашите совалки.

Започнахме с изложба на дантели във Велико Търново през февруари 2011 г., на която хората да видят с какво се занимаваме и така да се зароди интерес у тях да пазят занаята ни. След това участвахме в изложението "Културен туризъм" и постепенно се събрахме по-голяма група от хора, които се занимават не само с дантела, но и с везба.

Известно време обмисляхме дали да регистрираме сдружение, за да можем да участваме в европейски програми за финансиране, които да покриват поне разходите ни за материали.

Колко души са се присъединили към вашата "Седянка"?

Над хиляда души са във виртуалната група на сдружението. В по-големите градове на страната имаме обучаващи на място групи - Варна, София, Русе, Самоков, Смолян. От Великотърновския регион сме 15 активно действащи членове. Дантелиерите сме Маргарита Бонева от Горна Оряховица, Мими Добрева от Велико Търново - световно призната като дизайнер на дантели, и аз, като при мен са начинаещите, Светослав Петров пък е обучителят ни по кене от Елена.

Вече имаме 10 организирани изложби, като във всяка следваща участват все повече от обучаващите се при нас. Предстоящото е коледна изложба, която ще бъде в София и имаме идея да стане традиционна.

На какво учите желаещите?

Различни видове дантела - совалкова, фриволите /прави се на сбити възли с една совалка - бел. ред./, кене /фина дантела на една игла/; плетиво, везба, нанизи от мъниста.

Целта на "Седянка" е да събере колкото може повече участници с различни техники. Обучаваме също на тъкане, плъстене - Слави Кадиев от Смолян изработи цяла носия от плъст, такива млади хора са целта ни. Един от най-малките ни участници е от Русе - 10-годишната Десислава, която е внучка на тамошния обучител Мария Брадкова.

Откъде събирате идеи и знания?

Активно издирваме възрастни хора, които умеят различни занаяти, за да ни ги предадат. Ходим по възстановки на автентичен фолклор, където снимаме носии и черпим от знанията на бабите за различни домашни занаяти. Надяваме се да успеем с времето да запазим много неща, защото българката е правила много красиви дрехи. За съжаление част от това богатство е загубено - наследниците не са ги смятали за голяма ценност, други са погребани с най-красивите си дрехи. Но и това, което срещаме сега, е уникално.

Лесно ли усвояват домашните занаяти младите?

Изисква се търпение, но който си е решил, се е научил. Днешният ден е прекалено забързан и всеки, който е имал възможност да направи нещо със собствените си ръце, го е оценил. Усещането е много приятно.

В Търново има две млади жени, които в края на миналата година се посветиха на дантелата и само за четири месеца достигнаха много добро ниво и вече биха могли да помагат при обучението на начинаещи.

Как протича вашата седянка на фона на съвременните седянки по кафенета и дискотеки?

Събираме се на сладки и безалкохолно, всеки си носи ръкоделието. Целта на нашата седянка е да покажем на младите за кратко време нещо, което също може да им бъде интересно, не е задължително да ги направим дантелисти, но е задължително да усетят гордостта, че са българи. Част от младите ни участници като видят какви изделия показваме на седенките, на следващата среща носят нещо, намерено у тях, което го е правила баба им, и се хвалят. Гордеят се, че и в тяхното семейство нещо се е правило, че и самите те могат да направят нещо красиво.

Какъв е точно пътят към реабилитиране на традицията? Не само в занаятите, а по принцип.

Първо трябва да я извадим от забвение. Да започнем да говорим за това, че и българите имаме много красиви неща, да ги покажем. Да покажем как се правят. Вината за това, че традицията се забравя, е в самите нас, ако бъдем по смели, ще създадем ценители. В чуждите страни също има отлив от занаята, но не можем да се сравняваме с тях, там има цели школи за занаяти. Моята задача в Търново е да дам възможност на жени, които нямат работа, но имат креативна нагласа, да научат занаят, да изкарват парите си с умение, а не да чакат на някой друг. За мен няма жена, която да не иска да направи нещо красиво дори само за дома си.

Вие сте лекар. Кога ви остава време за дантели и бродерии, все пак сте и председател на сдружението "Седянка"?

Късно вечер, така си почивам. А и всички участници в "Седянка" са с много разнообразни професии - счетоводители, библиотекари, програмисти, историци. Обединяващото помежду ни е желанието да се съхранят българските традиции и гордостта ни от сътвореното преди нас.

Това, което правим, не е само мое дело, а на много хора, на които съм безкрайно задължена, всеки от тях е пазител на нещо. За себе си казвам, че съм най-слабият дантелист, но най-силният организатор между дантелистите.

Традицията е отвъд всякакво призвание.

Така е. Имаме участници в "Седянка", с които обменяме идеи и в чужбина. Например Ирен Ямами, която живее в Япония и преди време представи своя книга за символите в бродерията в Търново, е човекът, който най-силно тласна идеята за работилницата да се случи. Дълго време обмисляхме как да стане, притеснявахме се да не се провалим, но тя ни стимулира да си повярваме.
Взехме от нея опит как се прави това в Япония, по света това е практика.

Хубаво е, че давате възможност за развитие на всякакви таланти, и неподозирани...

Да. Това българинът го носи у себе си – нуждата от красота в ежедневието, в бита, иначе няма как да си обясним толкова много фантастично красиви носии, в такова огромно разнообразие. Това е правено по нощите с невероятен усет за красота, защото денем са на работа, а зимата на оскъдна светлина. Българите имаме откъде да се научим, просто малко трябва да погледнем в миналото си.

Има ли някаква „тайна” във вашата работилница?

Да, много любов и търпение. Има ли това, всичко се научава.

 

Тук можете да се присъедините към работилница "Седянка" или просто да разгледате какви красоти майсторят - http://www.facebook.com/groups/154793951245128/?ref=ts&fref=ts

 

 


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар