Августин Господинов действа нощем
личен архив
Талантлив, млад и уверен в това, което прави. Лаконичен като стиховете си, но за сметка на това пък реалистичен. Запознайте се вкратце с Илиян Любомиров/Августин Господинов, който в момента обикаля страната, за да представя първата си издадена поетична книга "Нощта е действие".
Как се преплитат множество оргазми и детски спомени ще разберете в Русе днес, 1 декември, от 18,30 ч. в книжарница "Хеликон", а утре, 2 декември - във Велико Търново. В старата столица поетът ще бъде ВИП книжар в "Хеликон" от 16,30 ч., а от 19 ч. ще гостува на читателско студио ТАМ, където ще можете да отправите въпроси към него в специална кутия.
Прилича ли Илиян Любомиров на Августин Господинов?
Направо не може да ги различи човек.
Какво действие е нощта? Крие или разкрива тя?
Зависи как подходиш към нея.
Какво ти костваше написването на стихосбирката? От какво са вдъхновени емоциите в нея?
Книгата е писана през период от около година, текстовете в нея са посветени на няколко жени и на изплували спомени от детството ми. Доста оргазми ми костваше.
"Колкото и да бягаш, нечия обич рано или късно те застига”, ти бягаш ли, или си в очакване да те застигне?
Аз не бягам нито към обичта, нито от нея. А това е мисъл на моя приятел Георги Белоречки, с когото създадохме литературния проект Letters of flesh преди 2 години. И е много прав.
Бутилка ром, чаша водка или мастика – алкохолът често присъства в стиховете ти. Сближава ли наистина той или преекспонира действителността, била тя и сюжетна?
Бутилката ром, чашата водка и голямата мастика с малка мента са част от мен и затова присъстват с текстовете ми. С думите човек трябва да е честен.
Вече два тиража от книгата ти са разпродадени, как възприемаш този успех, променя ли те?
В България се счита, че поезия не се продава и се радвам, че с успеха на "Нощта е действие” оборвам това твърдение. Работих доста, за да стана разпознаваем като стил и име, комуникирам лично с всички хора, които по някакъв начин са били докоснати от текстовете ми, и не мисля да спирам или да се променям.
Описваш жената като град в една от творбите си. В този смисъл каква жена е София и каква – Берлин?
София е богиня, след която винаги боли. Берлин е съседката, чието лице не мога да си спомня със затворени очи.
В книгата ти клавиатурата, мониторът и мобилният телефон посредничат до някаква степен в общуването между лиричните герои. Доколко помага и доколко пречи на човешките взаимоотношения развитието на технологиите?
Измамна е близостта, която дават технологиите. Затова ползвам стар телефон и пиша на хартия. Обичам аналогово явно.
Накъде ще поемеш, след като завършиш образованието си в Берлин?
Не правя дългосрочни планове, но дано да не е към живот от 9 до 5.
