Каква е най-общо положението в Белене по отношение на сеизмиката?

Изследванията за сеизмичност на една площадка, предназначена за атомна централа, следва да има определен ред. Този ред е разписан в доста международни документи. Обхващат се всички видове изследвания, които спадат към геонауките. Като се започне с геоложки, геоморфоложки, сеизмични, изследване на атмосферата, стабилността на атмосферата, с повърхностните земни слоеве, повърхностните води. В случая с Белене има и една голяма река, т.е. хидроложки изследвания са нужни. Целият този огромен брой изследвания се правят от повече от 20 години. Те са започнали още 60-те години на XX век, това е много дълъг период.

Има ли промяна в ситуацията през тези 20 години по отношение на сеизмичните рискове?

През всичките тези години не би могло да има съществена промяна. Площадка за атомна централа се избира по такъв начин, че за много дълъг период от време да няма изненади. И точно такава е и площадката на Белене. Разбира се, промяна има, защото всяка една наука, включително и всички науки, свързани със земетресенията, се изменят, изменят се изискванията за сигурността, появяват се нови методи за изследвания. Така е, промяна има, но природата не се е променила там, нито пък ние сме научили нещо ново за този район. Бих казал, че от самото начало до сега площадката на Белене остава една площадка с ниска и умерена сеизмичност, тя е повлияна от сеизмични източници, които са далеч от нея.

По отношение изискванията за строежа на АЕЦ Белене залегнали ли са в тях някакви допълнителни обезопасявания на самия строеж на площадката?

Допълнителни изисквани няма. Има стандартни изисквания към безопасността на една атомна електроцентрала по отношение на сеизмичната безопасност. Сеизмичната безопасност е част от комплексни мероприятия, свързани с външната безопасност, с безопасността от външни въздействия за една атомна централа. Сеизмичното въздействие за атомната централа е външно въздействие. Няма нещо особено, което да отличава Белене от други подобни атомни централи по света. Т.е. така както се осигурява една атомна централа в Германия или в Швейцария, или така, както е осигурена в Япония, или в САЩ, по същия начин се осигурява и централата в Белене.

Казахте Япония, какъв беше там проблема?

Причините за земетресенията навсякъде по света са еднакви. Това са движения в земната кора.

Нали там са били преценени рисковете ....

В Япония стават непрекъснато земетресения. Предполагам, че имате предвид земетресението миналата година - 2007, което спря най-голямата централа в света - Кашивазаки Карива, която действително е гигантска централа. Тя има 7 реактора, всеки един от които е над 1000 мегавата, общо централата е 8 гигавата. Тази централа наистина беше спряна от едно силно земетресение в близост до нея. Там бяха регистрирани много силни, много високи ускорения и абсолютно никакви повреди. Централата устоя на едни сеизмични въздействия, които са почти два пъти по-големи от тези, които на времето учените са смятали, че могат да въздействат на тази централа. Тя обаче има капацитет, т.е. тя има ресурс да издържи още по-силно земетресение и сега централата се квалифицира за още по-силно земетресение, за още по-големи ускорения. По принцип атомните централи са изключително надеждни съоръжения от гледна точка на механичната им якост, от гледна точка на надеждност на строителните системи на оборудването, което е сложено в тях. Такива са не само японските централи, такива са всички атомни централи, които се строят по света. Изненадата в Япония беше, че се случи земетресение, което надвиши въздействието, заложено в проекта, т.е. тя беше проектирана за по-ниска степен на въздействие, а земетресението, което се случи там, беше по-силно от това, което е било предвидено. Това не би трябвало да става, и това може да стане само когато една площадка не е достатъчно добре изучена. Аз не бих казал, че японците нямат опит в областта на земетръсните науки. Те в много отношения са водеща нация в тази област.

Значи казвате, че не би трябвало да се случват такива неща?

Не би трябвало да се случват изненади на площадки, където са построени ядрени съоръжения. Това важи не само за атомни централи, а и за всички ядрени съоръжения. Те обикновено се строят на площадки, които са изключително добре проучени. Първият блок на площадката на Кашивазаки Карива е пуснат преди 20 години. Тя е модерна, действително изключително надеждна централа, но очевидно при оценката на сеизмичния риск на площадката са допуснати някои неточности. Какво означава някои неточности. Означава, че някои от съществуващите разломи са подценени. В замяна на това централата, т.е. строителната конструкция на централата е построена по-надеждно, отколкото се е изисквало. Така че това, което е било неточност в една наука е компенсирано с надеждност в друга наука, т.е. с резерви в друга наука. Това е нормално и това обикновено се случва в ядреното инженерство и въобще в строителните конструкции на ядрени съоръжения. Те са изключително консервативни съоръжения. Болшинството от нормите и строителните кодове, които се използват за нормално строителство, са неприложими за атомни централи. Те са неприложими заради това, че са доста по-либерални. Т.е. те целят да се постигне едно, бих казал, премерено и икономично строителство. При атомната централа на първо място е сигурността. На второ място вече идва икономията. И до толкова, доколкото ядрените технологии по принцип са скъпи технологии, осигуряването срещу земетръс, постигането на една изключително висока надеждност на строителните съоръжения е малък процент от разхода. Поради това винаги се постъпва изключително консервативно при проектирането и при изграждането на строителното съоръжение.

Има ли, съществува ли по ваша оценка някакъв, дори и най-минимален риск, да се случи и у нас същото, да не са преценени достатъчно адекватно нещата по отношение на рисковете от земетресение?

Риск винаги има.

Дали е възможно да се появи ситуация като тази в Япония?

Възможността да се получи такова земетресение при Белене или в близост до Белене е много по-ниска, по простата причина, че България, в сравнение с Япония, е страна с много ниска сеизмичност. В България примерно има умерена, до ниска сеизмичност. Съседна Гърция има много пъти по-висока сеизмичност от българската сеизмичност. Подобно е състоянието в Турция. Това са природни дадености. Освен това, като говорим за България, тя не е толкова малка държава. В различните части на страната сеизмичността също е различна. Една е, един е сеизмичният хазарт, опасността в Пловдив, друго е в Белене, трето е в Козлодуй. Избират се такива площадки, където риска да бъде минимален.

Все пак Белене е в голяма близост до Стражица.....

Земетресенията, които станаха 86-87 г. в Стражица, това са проявления на Горнооряховските земетресения, Горнооряховския сеизмичен разлом и сеизмична зона. Те са доста далеч от Белене. Не би могло от Стражица, т.е. от Горнооряховските земетресения да се получат разрушителни ефекти в Белене. Колкото и голямо земетресение да стане там, а би могло да стане земетресение с магнитут, да речем 7, в района на Горна Оряховица, това е разрушително земетресение, и от това района там ще бъде повлиян изключително силно. Ще има съществени разрушения. Няма да е така, обаче, в Белене. В Белене ефектите ще бъдат значително по-ниски и те не биха надвишили проектната стойност, проектното ускорение на Белене, т.е. това е предвидено.

Кой е правил изследванията и кой е събирал сведенията през последните години във връзка със сеизмиката на площадка Белене?

Изследванията са правени почти изключително от български институти и български изследователи. Но те винаги са били преглеждани, винаги са били оценявани от международни експерти. Това е практиката от 90-та година насам. За Белене са проведени, бих казал, десетки мисии на международната агенция по атомна енергия, които от всички страни са огледали сеизмичния хазарт на площадката. Не само това, те са огледали и възможността за фугиране, за надеждно фугиране, оглеждали са и са преценили риска от гледна точка на високи води. Т.е. високи води в р. Дунав, метеороложките хазарти, т.е. валежи, ветрове. Природните рискове в Белене са прегледани доста внимателно. И те са изключително приемливи и изключително ниски за атомно съоръжение. Така че, с една дума, независимо че българските изследователи и учени са изследвали площадката, международната наука си е казала думата във връзка с качеството на тези изследвания в лицето на голям брой международни експерти. В много случаи са отправени препоръки как да бъдат подобрени изследванията, в каква посока да бъдат задълбочени и на всички тези препоръки е било обърнато внимание и са били посрещнати с разбиране от българските учени. Така че няма спорове между българските учени и международните експерти по отношение надеждността на площадката.