Негативен ефект върху икономиката може да има предложението за данък върху вредните храни. Това сочи изследване на икономическите ефекти от този данък, проведено от консултантските фирми Denkstatt и КС2.
Анализаторите смятат, че очакваните постъпления от новите данъци се сменят според прогнозите за бюджетния дефицит в НЗОК – първоначалната идеята беше, че приходите в бюджета ще бъдат 200 млн. лв., а по-късно тя беше ревизирана в посока надолу до 150 млн. лв., като понастоящем е постигнат компромис от 170 млн. лв.
Но експертите посочват, че при обсъжданите към момента ставки на данъка подобна събираемост би била невъзможна, тъй като: "Ако целта е да се съберат 150 млн. лв. приходи при 3%, продажбите на тези новооблагани храни и напитки трябва да са 5 млрд. лева. Но те според НСИ са около 2 млрд. лв. на година.”
Изследването сочи, че данъчна ставка от 3% ще доведе до загуба на 2950 работни места, а ефектите от данъка ще се усетят и в други аспекти на бизнеса и публичните финанси:
"Намаленият оборот със 150 млн. лв. в икономиката води до по-ниска брутна добавена стойност, по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат от което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на 19.6 млн. лв.”
В доклада се посочва още, че предложението за въвеждане на нов данък към момента противоречи на регламентите на Закона за нормативните актове и на Закона за ограничаване на административното регулиране, тъй като липсва реална обосновка на очакваните ползи и ефекти от въвеждането му, както и на чл. 17 и чл. 19 от Конституцията, според които законодателите трябва да докажат, че не се нарушават права на собственост и свободната стопанска инициатива.