Според проучването на Евробарометър през пролетта на 2010 г. 75% от европейците са на мнение, че по-силно съгласуване на икономическите и финансовите политики между държавите-членки на ЕС би било ефективно средство в борбата с икономическата криза. Публикуваното проучване, което е едно от двете редовни изследвания на общественото мнение, които ЕС реализира всяка година, беше проведено през май, като по този начин съвпадна с пика на европейската дългова криза, обясняват от ЕК. Анкетирани са общо 26 641 лица в 27-те държави-членки на ЕС.

72% от европейците подкрепят по-силен надзор от страна на ЕС върху дейностите на най-големите международни финансови групи, което представлява увеличение от четири процентни пункта спрямо последното проучване на Евробарометър през есента на 2009 г. Основните опасения на европейците в условията на кризата бяха актуалното икономическо състояние (40% — без промяна спрямо есента на 2009 г.), безработицата (48% — спад от 3 процентни пункта) и повишението на цените (20% — увеличение от 1%).

Също така кризата се отрази върху представата на гражданите за ЕС: 40% от европейците свързват ЕС с еврото (ръст от 3%), 45% — със свободата да се пътува, учи и работи навсякъде в ЕС (понижение от 1%), а 24 % — с мира (понижение от 4%).

Резултатите от проучването на Евробарометър през пролетта на 2010 г. показват нарастване на очакванията на гражданите към ЕС: увеличаващ се брой европейци смятат, че нито Съединените американски щати, нито Г-20, а именно ЕС може да предприеме ефективни мерки срещу кризата (26 %, което е увеличение от 4 % спрямо есента на 2009 г.).

Налице е също така повишаваща се подкрепа за по-силно координиране на икономическите и финансовите политики на равнището на ЕС. 75% от гражданите искат по-силно европейско икономическо управление (увеличение от 2% в сравнение с есента на 2009 г. и с 4% спрямо февруари 2009 г.).

Подкрепата за икономическото управление е най-голяма в Словакия (89%), Белгия (87%) и Кипър (87%). Налице е важна промяна в полза на по-силно икономическо управление в няколко държави, а именно Финландия и Ейре (скок от 13% спрямо есента на 2009 г.), Белгия и Германия (ръст от 7%), Австрия, Люксембург и Словакия (увеличение от 6%) и Холандия, където увеличението е от 5 %.

Повечето европейци са наясно с най-големите настоящи предизвикателства, пред които са изправени всички държави от ЕС, сочи още проучването. 74% са съгласни, че държавата им трябва да се реформира, за да посрещне бъдещите предизвикателства (увеличение от 1% спрямо есента на 2009 г.), а 71% изразяват готовност за реформите, които са в интерес на бъдещите поколения (без промяна). Европейците са раздвоени относно най-добрите подходи за стимулиране на икономическото възстановяване. 74% считат, че не могат да бъдат отлагани мерките за намаляване на националните бюджетни дефицити и държавните дългове. Най-голям е процентът на хората на това мнение в Швеция (85%),  Унгария (84%), Германия (83%),  Белгия и Кипър ( по 82%)  и  в Чехия, Гърция и Словения (по 80% от анкетираните).

Същевременно в целия ЕС 46% от анкетираните подкрепят подхода за стимулирането на икономиката чрез бюджетния дефицит. Против са 36%, а 18 % от запитаните нямат мнение по въпроса. В 16-те държави от еврозоната резултатът е различен - 42% се изказват срещу този подход, а 41% го подкрепят.

Мнозинството европейци потвърждават, че ЕС е набелязал правилните приоритети в стратегията си за икономическо възстановяване "Европа 2020". 92% споделят виждането, че е необходимо пазарите на труда да се модернизират, за да се увеличи равнището на заетостта, и че помощта за бедните и социално изключените лица следва да е с приоритетно значение. 90% от участващите в анкетата подкрепят развитието на икономика, която да използва по-малко природни ресурси и да генерира намалено количество парникови газове.

На въпроса за ползите от членството в ЕС 49% от европейците заявиха през май, че членството на държавата им в ЕС е било "положително нещо". по този показател има спад от 4% спрямо есента на 2009 г. Също така проучването показва, че през май 2010 г. доверието в институциите на ЕС е останало по-високо в сравнение с това в националните правителства или парламенти (42% срещу съответно 29% и 31%), въпреки че доверието в ЕС спадна в пика на кризата (от 48% през есента на 2009 г. на 42%). Доверието е най-голямо в Естония (68%), Словакия (65%), България и Дания (61%), докато то отбеляза най-ниската си стойност във Великобритания (20%).

Предвид преговорите по присъединяването, които Европейският съвет започна с Исландия на 27 юли 2010 г., за първи път проучването на Евробарометър през пролетта включваше и директни интервюта с 526 исландци. Хората в Исландия бяха запитани за тяхното отношение като цяло към ЕС. През май 35% изразиха доверие в ЕС, а 29% смятаха, че Исландия ще извлече ползи от членството си в ЕС.