Бъдещо обединение на пчеларските организации в България обсъдиха медопроизводители на среща във Велико Търново по темата "Предизвикателствата пред пчеларите в България" .

Оказа се, че и тяхната най-болна тема, както и в други сектори, е свързана с икономическите им интереси - с приетите и след това спрени от Европейския съвет преки плащания в бранша, което го прави най-неглижиран в областта на селското стопанство у нас.

"Независимо от това, че европейският парламент, чрез Мария Габриел, реши да има преки плащания за новия програмен период, на 28 юни м.г. Европейския съвет отказа такива плащания и те, съответно, не бяха реализирани", изплака болката на всички свои колеги Тодор Найденов, почетен председател на Съюза на пчеларите във Велико Търново.

От 5 месеца е създадена работна група, която търси пътища за обединение на пчеларите, с оглед на техните личностни интереси и интересите на бранша. За това е важно да се чуят мненията на обикновените пчелари и по-низови ръководители от околните общини какъв да бъде пътят. Целта е с тези мнения да се подпомогнат и решенията на създадената комисия. Без окончателен резултат са проведени и две национални обсъждания.

Регистрирани пчелари са подали общо 1720 заявления за финансиране по четирите мерки на националната програма за развитие на пчеларството в България. Повечето договори вече са подписани, коментира пред журналисти Димо Димов – член на ръководството на сдружението за биологично пчеларство.

И той подчерта, че субсидии за бранша няма. Единственото финансиране, което получават, е по инвестиционна програма, която е с по 50% европейско и национално участие.

Според официални данни, изнесени от Министерството на земеделието във Франция за проучване в пчеларския сектор за период от 3-4 г. смъртността в над 20 % от пчелните семейства е в страни, в които са съсредоточени под 5 % от европейските пчелни семейства.

"Това са страни като Швеция, Холандия, Люксембург – без значение за европейското пчеларство. Над 50% от пчелите се намират в друг пояс, например Италия, Испания, Гърция, Източна Европа. Там пчелните семейства имат под 10 % смъртност за всяка една държава, което е нормално. Останалите около 30 % пчелни семейства се падат на страни, в които има смъртност между 10 и 20 %. Останалите 30-40% се падат на страни, в които има смъртност между 10 и 20%.”, обяви председателят на сдружението за биологично пчеларство.

Според Димов причините за това са изключително много, но основните са лошите климатични условия, пръскания с пестициди и повишаване на различните заболяванията. Все пак между 80-90% от пчелите в Европа не са в зоната на критично намаляване.

"Проблемът за ичзезването на пчелните семейства е комплексен, няма еднозначно решение, но не е чак толкова тревожен", заключи Димов.

Сдружението за биологично пчеларство ще получи за проект 150 хиляди лева. С 2 500 000 лева ще бъде подпомогнато здравето на пчелите. Пари са предвидени и за извършване на физико-химичен анализ на меда. Най-много заделени средства в националната програма за развитие на пчеларството са за подновяване на кошерите.

За друг проблем алармира и председателят на Българския пчеларски съюз – 1899 г. Стефан Стефанов. От 30 г. се занимава с пчеларство и се грижи за най-големия пчелин у нас, който има 2 100 кошера. По думите му български мед се изкупува масово от гръцки и други чуждестранни търговци, но най-често пазаруването на лечебния продукт е без документи от производителите му и без да му се прави анализ, което е тревожно.

Относно реализацията на меда и пчелните продукти в Европа, дългогодишният пчелар коментира, че цената на дребно не е по-различна, отколкото у нас. За монофлорните медове тя е между 8 и 10 лв., но изкупната цена на качествения мед в Европа е между 50 до 100% по-висока от тази в България.

<< Sever.bg във Facebook >>