Хотелиерите и украинските бежанци още чакат парите си

В очакване да им бъдат преведени средствата за настаняване на украински бежанци, притиснати от режийни разходи, а понякога и банкови задължения - така описват подготовката си за предстоящия летен сезон хотелиери по Черноморието, настанили украински бежанци в базите си. Те сигнализират за забавяне на плащанията от страна на държавата за периода януари - март 2023 година - период, през който всички разходи за персонал, настаняване и храна са били изцяло поемани от тях. Сумите варират за различните хотелиери според заетостта в базите им, но за някои надхвърлят 100 000 лева. Освен това не е ясно и кой ще поеме издръжката на хората след 30 април, когато, формално поне засега, е крайният срок на програмата.

Вече година, откакто България започна да приема бежанци от Украйна, системата, по която се финансира престоят им в частни места за настаняване, остава тромава, в самите бази са останали само най-немощните, а перспектива липсва.

Въпреки закъснението в плащанията, чиито причини според държавата са основно технически, в момента се обработват данни и списъци като до дни финансовата обосновка ще бъде пратена в Министерството на финансите и следващата седмица сумите за периода януари - март ще бъдат разгледани от Министерския съвет. Това отговори Министерството на туризма на въпроси на "Дневник". В тях обаче министерството не внася яснота по друга важна тема - дали ще бъде удължена програмата за хуманитарно подпомагане.

Според решение на Министерския съвет от 22 март програмата се удължава до 30 април тази година. По-малко от седмица преди края на този период обаче хотелиерите нямат яснота дали ще последва ново удължаване или трябва да предупредят украинците да напуснат. По неофициална информация на "Дневник" от самите хотелиери и от администрацията удължаване все пак предстои, но отново само за месец - до края на май. Министерството на туризма пренасочи въпроса към Националния оперативен щаб за Украйна, който е компетентният орган по темата. Как и кога заседава той и какви решения взима, не се обявява публично.

Държавата разчита, че те сами ще си тръгнат

Според хотелиери от Балчик, Кранево и Обзор, с които "Дневник" разговаря, отношението към украинските бежанци, липсата на обратна връзка от страна на институциите и неяснотата за продължаването на хуманитарната програма отблъскват допълнително украинците, от които голяма част избират да се върнат в Украйна или да заминат за друга държава.

"Настъпи несигурност. Украинците се измориха да се притесняват за това дали програмата ще продължи и ще могат да останат", казва Александра Джафарова, управител на хотел "Наслада" в Балчик. Тя допълва, че профилът на украинския бежанец се различава от този, който много хора описват в социалните мрежи - сблъсквала се е както с раждания на деца в хотела, така и със сериозни здравословни проблеми при настанените украинци, а за помощ в изхранването е разчитала както на свои средства, така и на подкрепа от Българския Червен кръст.

По данни на единния портал за хора, засегнати от войната в Украйна, в България са останали близо 48 хил. украински граждани при над 150 хил. регистрирани за временна закрила. Настанените в бази и хотели по данни на Министерството на туризма са 8274 души - значително по-малък брой в сравнение с първите месеци на войната в Украйна през 2022 г. Броят на хотелиерите, които продължават да участват в програмата, също спада и вече са под 100, по данни на ресорното министерство. Официални данни за сравнение с броя на хотелите и настанените в тях украински бежанци преди година и сега "Дневник" не успя да открие.

Невъзможността да се настаняват украински граждани в хотелите е следствие от решението от 16 ноември 2022 г. на служебния кабинет, с което хората, които са били подслонени в хотели до 31 октомври, имаха право да останат на същите места. Украинците, които са влезли в България след 1 ноември обаче, се настаняват в държавни почивни бази. Със същото решение сумата от 15 лева на ден за бежанец остана само за нощувка, но в нея не се включва изрично изхранване. Преди това в сумата от 15 лева на ден са били включени по пет лева на човек на ден, предвидени за храна.

Много или малко са пет лева

Някои от представителите на туристическия бранш сигнализират още, че в средствата по хуманитарната програма за периода ноември-декември 2022 г., преведени през февруари 2023 г., отново не е включена сумата от 5 лева на човек на ден за месеците юни, юли и август, предназначени за изхранването на украинските граждани - период, в който разходите са били значителни предвид големия брой настанени украинци в хотелите.

В отговор на въпрос на "Дневник" кога ще бъдат изплатени средствата за изхранване, Министерството на туризма увери, че всички безспорни средства се обработват и ще бъдат администрирани.

Александра Джафарова потвърждава, че тя е измежду малкото хотелиери, за които знае, че са получили сумата от 5 лева на човек на ден за храна за летния период на 2022 година.

Как това се отразява на предстоящия сезон

Според хотелиерите от Черноморието липсата на преведени средства от началото на 2023 година прави подготовката за предстоящия летен сезон на практика невъзможна. Настаняването и изхранването на украинските граждани, режийните разходи, както и заплатите на персонала на хотелите се поемат почти изцяло от личните средства на хотелиерите и/или от кредити. Така, някои от представителите на сектора се затрудняват да инвестират в реновация, да довършат започнати ремонти, а дори и да платят данъците си. "Хотелиерите като изгубят този сезон, всички работещи губят също", коментира представител на бранша от Обзор.

"Има хотелиери, които имат да взимат пари, за които дължат данъци. Не могат да си платят данъците, защото нямат пари, а категоризацията на хотела изтича. Нямат пари, с които да я платят, а и няма да я получат, защото им трябва чисто данъчно досие", разказа той и добавя: "Може да се изгуби целият сезон, защото държавата нехае".

Сметката за период от 3 месеца при 80 украински граждани в хотелска база възлиза до над 100 000 лева, какъвто е случаят при хотелиер от Кранево, който пожела да остане неназован.

Откъде идва забавянето

Според Министерството на туризма забавянето в плащанията се дължи на различни технически причини, сред които повечето са по вина на въвеждащия данните служител на хотела. Между тях са несъответствия в списъците, грешни лични номера на чужденците, грешки при въвеждане на рождените дати - регистрирани са хора, които още не са били родени. Намерени са и неточности при отразяване на ДДС ставките, технически грешки при ръчното попълване на декларациите за изхранване, неправилно тълкуване от страна на кандидатите на полагаемите суми спрямо датата и вида на ДДС регистрацията.

"Дневник" се свърза и с представители на Министерството на вътрешните работи с въпрос за това каква е ролята на Националния оперативен щаб за Украйна, оглавяван от вътрешния министър и служебен заместник министър-председател Иван Демерджиев, в казуса със забавените плащания на хотелиерите. В отговор, от министерството отговориха, че щабът заседава редовно, както и че той няма отговорност за проверката на документите на хотелиерите и за приемането на техните плащания.

Изплащането на средства по програмата се извършва след верификация чрез Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) на отчетения брой нощувки на настанени лица с временна закрила. Министърът на туризма въз основа на протоколите на оценителната комисия внася проект на акт на Министерския съвет, който финално взима решение за списъците с броя на хотелиерите, които ще получат пари по програмата за хуманитарно подпомагане.

Кой плаща

По данни на Министерството на туризма забавянето на плащанията няма връзка с неприетия бюджет за 2023 година. Разходите за финансиране на програмата се осигуряват по линия на европейските програми и инструменти, като в случай, че не е наличен подобен ресурс, средствата се осигуряват от държавния бюджет и/или за сметка на преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2022 година.

В такъв случай Министерството на туризма се задължава впоследствие да върне парите в определен срок в държавния бюджет чрез кандидатстване за възстановяване на вече извършените разходи към местата за настаняване и подслон чрез проекти за безвъзмездна помощ по отделни оперативни програми на ЕС до размера на останали неусвоени средства по тях за програмен период 2014 - 2020 г.

Източник: Дневник