"15 € в BG vs. 50 € в EU субсидии в земеделието"
На европейско ниво сме, но не стигаме и 80% от субсидията на западния зърнопроизводител, смята арендаторът Румен Георгиев
"Да се обясни на бенефициентите към фонд "Земеделие" какви ще са правилата в периода 2014-2020 г. , да се възстанови напояването и да се предприемат по-сериозни мерки за работа в насока комасация на земята. Тези три основни задачи са най-важните и неотложни проблеми, с решаването на които трябва да се заеме земеделският министър." Това смята Румен Георгиев от Велико Търново, който от 2006 г. обработва 4,2 дка земеделски земи в Полскотръмбешкото село Обединение.
Според него вече е ясно кои са основните играчи на пазара на земеделска земя - арендаторите са изкупили доста земеделска земя, другите собственици са държавата, църквата, мюфтийствата и фондовете, следователно проблемът с комасацията може да бъде уреден лесно, защото вече дребните собственици на земи са намалели с 50%. На този етап обаче конкретни предложения от самите зърнопроизводители как да се случат нещата, няма.
Конкуренция обаче има и тя е много сериозна, отбелязва земеделецът, като обръща внимание на факта, че рентата нараства с главоломна скорост. По негови думи вече има ренти по 50, 60, 80 лв. и колкото повече играчи има на пазара на арендатори, особено в едно землище, толкова е по-голяма конкуренцията. Което пък не е лошо за хората, дали земята си под наем.
"Изкупните цени са занижени само тази година и това е заради добрата реколта. Но себестойността нараства, незнайно защо?! Намалява се цената на природния газ и тока, а торовете и препаратите като себестойност в продукцията са немалка част и тяхната цена нараства. Препаратите за растителна защита са 100% вносно производство. Не мога да кажа каква е причината за нарастване на цената на торовете, но българските са със същата себестойност, каквато е цената на вносните. А там (най-малкото трябва да приемем този факт!), има транспорт, който неясно как се включва в тази цена и докарани от 100 км. Вносните препарати са на същата цена, като българските.", недоумява за причината арендаторът.
Отбелязва, че не знае дали ще бъдат защитени интересите на зърнопроизводителите, след като вече се легитимираха като Национална асоциация през МЗХ, но със сигурност една добра защита ще окаже моментът, в който се достигне минимум 80% от субсидията, получавана от западно-европейските фермери, старите страни-членки на ЕС.
"Тогава вече можем да говорим за конкуренция! Там получават 50 евро на дка субсидия, а ние получаваме 15 евро. Всеки може да си направи извода каква е разликата - те откъде почват и ние откъде. При едни и същи цени на горива, препарати, семена, себестойността и там, и тука е еднакво, няма какво да се лъжем! Но там получават по-голяма субсидия, а тук никой не се бори.", твърди категорично Румен Георгиев.
Той вижда проблем и с индустриалните земеделци, които обработват над 20-30 хил. дка земя. От една страна това влияе на по-дребните арендатори и производители, от друга, крупните земеделски предприемачи биха фалирали, ако се надяват на отпусканите субсидии.
"Това е промишлено земеделие и решението е в ръцете на държавата - тя трябва да намери начин и възможности за съобразяване на нещата, като се регламентира до колко дка да са максималните стопанства, както е в Западна Европа и да няма такива крупни земевладелци, защото това не е просто земеделие, а промишлено земеделие.", смята фермерът.
Според него селското стопанство има сили да реши, макар и частично, икономическите проблеми на страната, като заложи на добра цена и износ – както е правено досега. Въпреки, че реколтата е добра и "няма какво да се лъжем - средният добив, който не е достиган от 10-ина години, се движи между 450-500 кг/дка при пшеницата", изкупните цени са ниски и ще има малка разлика от предната година в приноса, спрямо БВП.
Финансово "връзване" на годината земеделецът вижда едва тогава, когато се достигне 80% от субсидията, която получaват западноевропейците.
"Да се говори за конкурентност поне от тази гледна точка. Иначе колегите са се научили: внедряват се максимално новите технологи, създават базис за съхранение на пшеницата. Ние сме на европейско ниво, а все още не можем да достигнем поне 80% от това, което взимат като субсидия европейските зърнопроизводители. А това е много важно за добрите крайни резултати!", отчете за финал Румен Георгиев.
