В България има фармацевтичен монопол, не отрича собственик на аптека
Евгени Маринов е магистър-фармацевт от В. Търново. След завършване на образованието си през 2008 г. работи 1,5 г. като аптекар в София. От 3,5 г. работи в собствена аптека в старата столица.
Кварталната аптека на Евгени Маринов не е голяма, но обслужва един сравнително голям жилищен район във Велико Търново. Млад, любезен и с човешко отношение към клиентите си, той набира популярност като добър професионалист в условията на сериозна конкуренция на този пазар.
Г-н Маринов, какво взима и какво дава конкуренцията на фармацевтичния пазар във Велико Търново?
Единственото нещо, което дава конкуренцията, е по-ниски цени на някои продукти. Взема много повече – качествено обслужване, масово на хората не се обяснява какво пият и как да го пият. Фармацевтичната грижа въобще не фигурира като нещо важно.
Отново става актуален въпросът с продажбата на лекарства без рецепти – доколко в този случай фармацевтът може да влезе в ролята си и да обясни на пациента предимствата и последствията от свободното приемане на лекарства?
Опасно е! Има лекарствени продукти, които един фармацевт спокойно може да прецени и да даде без рецепта, но има и такива, които няма как. Масово хора влизат в аптеката с думите "Дайте ми нещо за кръвно" - няма как да стане. Има стотици видове лекарства за кръвно, няма как да прецениш без изследвания и лекарско мнение за състоянието на пациента.
Можем ли да говорим за фармацевтичен монопол в Търново?
Във всеки един град веригата големи аптеки са монопол. В цяла България е така.
Достатъчна ли е една нощна аптека в град като Търново?
В целия регион е една нощната аптека. И това е сериозен проблем, но са необходими много средства за отваряне на денонощна аптека. На този етап могат да си го позволят само големите, но те не го правят, защото и разходът е сериозен. Има планове държавата да субсидира по някакъв начин откриване на денонощни аптеки, но моето лично мнение е, че няма да стане.
Лекарствената политика е един от акцентите в работата на Кабинета през тази година, що се отнася до цените и достъпа до лекарства – как Вие виждата нещата в последните години и какво прогнозирате за следващите 5 г., например?
Аз не съм видял някаква кой знае каква промяна, специално в цените. Някои неща наистина поевтиняват, но те са лекарства по рецепта. Тези без рецепта са с цени нагоре и поне по три пъти в годината им се вдигат цените. Така че говоренето за поевтиняване на лекарствата е малко прах в очите на хората. Това е популизъм, защото практиката показва друго.
Как ще коментирате предложението за смяна на обикновените рецепти с магнитни карти?
В някакъв момент електронната рецепта ще влезе 100%. Трябва да стане, ще бъде много по-лесно. Цялата бумащина с писането и отчитането на купища рецепти е излишна. Освен това на една карта винаги може да се види въведена информация за предишни заболявания, какво е вземал човекът, кога го е вземал.
Това трябва да се направи, но кога ще стане... Твърди се, че щяло да стане тази година. За мен е малко нереалистично като време, тьй като това е огромна система от база данни. Трябва да има устройства и при лекарите. Кой ще ги купува, кой ще ги плаща – това не е ясно. Но определено съм за тази смяна, защото ще се улесни работата ни.
Отминало ли е времето на приготвянето на лекарства на място в аптеката?
Не е отминало това време. Много ефикасни лекарства има, които се приготвят, но пак само една аптека в Търново прави това нещо. Изискванията за това са още по-високи – трябва да има отделно помещение, специална апаратура, допълнителен персонал – всичко е свързано с пари. Но пък се приготвят лекарства, които иначе няма откъде да си купиш в готова форма. На практика това е едно от най-истинските фармацевтични неща, които могат да се правят в аптека.
В чисто професионален план какво си пожелавате за тази година?
Като фармацевт си пожелавам да се стабилизират малко нещата в сектора, да има по-ясни и конкретни правила и те да важат еднакво както за малките, така и за големите аптеки.
