Жени Сапунджиева: "И в живота, и в производството трябва да изпълниш добре рецептата"
личен архив
Жени Сапунжиева е председател на Областния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите във Великотърновска област. Завършила е специалност - "инженер химик" в София. Работила като ОТК. Повече от 20 години е на пазара - собственик е на сладкарница във Велико Търново.
Г-жо Сапуднжиева, какви са проблемите на бранша?
Първият и основен проблем е понижената възможност на хората да консумират. А защо не потребяват нашите продукти? Защото нямат достатъчно доходи. Те пък са свързани с работните места, а те силно са редуцирани и намалени. Това поражда криза и в нашите редици. А именно - свиване на производството, намаляване на заетите, освобождаване на работната ръка, пращането й на борсата. Там те пак са на "яслата" на държавата. И какво правим? И вместо държавата да погледне, че хората не консумират, защото нямат доходи и да даде възможност на бизнеса да задържи работните си места и по възможност да открие нови, тя ни принуждава да я товарим с още ненужни плащания, като ги пращаме на борсата. Говорили сме с ветеринарните лекари, още когато се създаваше Агенцията по храните. Срещнахме разбиране. Било неприемливо да печем закуските в тави - почернели, обгорели. Това го урегулирахме в последствие. Сега продължаваме да твърдим, няма писмен документ, че не бива да правим анализ на питейната вода, с която замесваме тестото, защото тя минава при температура от 200 градуса. Така че, рискът от употреба на питейна вода от мрежата е сведен до минимум. Искаме да се вкара в някаква наредба, за да няма нужда от такива допълнителни разходи. Ние трябва да го запишем това като мярка в мониторинговата си програма за годината и да го спазваме.
Шуми се повече сега и за регулаторните наредби?
Да, смятам че са редни. Но да има равен старт за всички. Решил си да правиш нещо. Тръгваш да го правиш и след месец, когато си започнал, да дойдат да те проверят. И да кажат - "Тук си добре, тук не си. Даваме ти време да го отстраниш". А не, тръгнал си ти и да получаваш само глоби - това не си направил глоба, друго не си направил - друга глоба. Ти не си започнал още да го развиваш бизнеса, няма от къде да ги извадиш парите за глобите, а това убива и отблъсква инициативата не само на младите, а на всички хора, решили да започнат бизнес, да се развиват, да създадат заетост, работни места. Друг важен момент е Законът за занаятите. Той е този, който помага на микропредприятията да правят своята заетост, да има някакви правила, законност в бизнеса. А сега те са полу- по търговски закон, полу- в сивия сектор. Затова Европейската комисия отчита, че у нас сивата икономика е голяма. А за мен тя е многопластова. Не само укриването на данъци, работници без договор, неплащане на осигуровки, данъци и други. Много са критериите, по които една икономика може да се обяви за сива. Има механизми, с които могат да се засичат обороти, обеми. Но трябва първо да се даде глътка въздух на работодателя и тогава да му налагат да влиза в други допълнителни, тесни правила.
Браншът беше искал и намаляване на ДДС върху хляба...
Да, говорили сме за това. Отговаряно ни бе, че не може. И аз съм приела това. Може би са прави, като казват, че ще поискат и други производители. Данъкът е вързан с бюджета. Мисля си, че могат да се намерят и други механизми. Например за микропредприятията - да се намали данъчната тежест и тези пари да останат в работодателя да може да открие още едно работно място. И така до три-пет месеца да се осигури работа. Това са подпомагащи мерки. Редно е някой да го осъзнае това, че трябва да се случи.
Имате ли статистика за последните 5 години за това, колко предприятия за затворили врати в област Велико Търново. Не само заради кризата, а и заради свитото потребление?
Едно 20%-30% са затворили. И се питаме като не ядат хората хляб, какво ядат. А консумацията на хляб наистина пада. И аз си мисля, че може би има и друг допълнителен отговор, че не се отчита консумацията му в горещите точки в големите вериги магазини. Не се отчитат и новите видове хляб, които навлязоха на пазара като франзели, пълнозърнести и прочие. А се отчита само употребата на бял и ръжен хляб. Това е може би една изкривена статистика. Но общо взето потреблението на всичко пада. Не само през лятото, а през зимата, т.е. целогодишно. Чудехме се как ще си купи половин хляб или по-малко хлебче някой. Ето, вървя живота и дойде това време - купуваме си резен диня, един домат, две краставички. Това за какво говори? За икономии говори това. Човек си прави разчет до последната стотинка на бюджета. Това е свито потребление. Не планово, а свито потребление говори за мен това.
Има ли браншът някакви предложения към депутати, земеделци, други браншове, държавни лица, които да лобират за тях?
Да, ще опитаме да направим среща с местните депутати, а те да пренесат нашите искания в рамките на законодателни инициатива. Стига ние да се обединим в поне две неща - заетост и доходи. Може би програмата за земеделските райони трябва да обърне внимание на това да субсидира не само зърнопроизводителите, като някои от тях станаха крупни арендатори, граничещи с монополи, а и други браншове. Твърдят, че цената на житото е борсова, но тя е допълнително стагнирана и в чертите на една малка България. Затова многопластово трябва да се разсъждава, ако искаме да се вдигне потреблението и ако искаме нещо да се случи.
Имайки предвид, че наемите на помещения са големи, обслужването на кредити, текат лихви всеки месец за тях, осигуряване на заплати, осигуровки, как може да станат тези две неща - заетост и доходи. Вашите виждания?
Така е. Обвързано и затормозяващо. Това смачка стопанската инициатива. Не знам какво значи, че има облекчени условия за бизнеса. Държавата не е тази, която създава работните места. Тя трябва да създаде условия за бизнеса, а той от своя страна да създаде работни места. Допълнително ни стъжняват живота чиновниците и правят рестрикции в изискванията към нас, работодателите. Смятам и, че работодателите като такива, трябва да работят в синхрон с Общините. Тя пък е тази, която трябва да влезе в ролята си на регулатор.
Държавата, в частност Общината трябва да има ясна представа определен хлебозавод, че има сто души персонал. Той произвежда 100 000 хляба. Но за региона трябват 200 000. Строи се още един хлебозавод тогава. Не бива да се сторят още заводи. Защото се получава свръхконкуренция, свръхпроизводство , което води до понижаване на цените и убиване на бизнеса. В областта имаме седем хлебозавода. Твърде много са за региона. Затова, смятам, че трябва да има регулаторен механизъм Общината. Да каже - "Нямаме нужна от хлебозавод, а например шивашко ателие, защото имаме поръчки". Това е ролята на Общината, а не само изисквания от различни институции и да си набавиш документите с мотивационно писмо.
А бракът? Не го обявявате, защото няма преференции от това, нали?
Да, няма преференции от това. Такава графа - брак при фирмите няма, например - 2% или 10 000. Отдавана е премахнато това. Защото ти на този брак трябва да му пратиш и ДДС, и данъци, както и при едно дарение. Затова дарителите искат да са анонимни. Защото ако дарят 200 лева, още трябва да платят още за ДДС.
Но пък може и да се изпадне в друга крайност, всичко да е брак. Но поне да има определен лимит. Навремето като бях ОТК имаше брак на сурово, брак на печено, при първично и крайно производство. Имаше регламент преди. Ние загърбихме тези метрологични органи, които правят стандартите. Какво стана сега? Всеки си направи стандарти и няма синхрон между тези стандарти.
Като споменахте стандарт... какво се случва според Вас със хляб "България"?
Виждам, че все още го има хляба. Но в него го няма понятието хляб по стандарт. За мен не проработи стандарта, защото не бяха доведени нещата докрай. Няма гаранция, че е точно така. А хората започнаха да обръщат внимание на това, какво слагат в този нещастен организъм. Нека да има някаква гарантираност, че тези плодове не са пръскани с препарати, няма да измират пчелите, че хлябът е от гарантиран производител на пшеница, която не е пръскана, мелничарят не е добавял коректори и стабилизатори. Така се стига на хляб по стандарт, без добавки, без Е-та. Чувала съм, че има лаборатории, в които се изследват Е-тата в организма ни. Ние ще светим от всякъде. Няма гарантирана храна. Поне на децата ни да гарантираме здраве.
И изходът е...?
Изходът е в правилата, в частност регулацията. Не трябва да залагаме на контрола. На всеки производител трябва да има контрольор. Но трябва да се създадат правила и закони, които да ме мотивират да ги спазвам, а не да ме отблъскват.
Какво коментирате между колеги от бранша? Каква ще бъде тазгодишната реколта от жито?
За момента уж е стабилна обстановката, добро е качеството на зърното. Още не е започнала жътвата. Страховете бяха от многото дъждове от преди дни, да не нападат класовете, да не е узряло добре житото, да се изронят класовете и от това да се качи цената. И пак борсите са важни какво казват.
Имате ли фраза, мисъл, която постоянно повтаряте на свои приятели, при срещи с хората, на децата, на внуците си? Нещо като поука от живота?
И в живота, и в производството се случва изпълнението на една рецепта. Въпросът е в доброто й изпълнение винаги. А и никой не е по-голям от хляба. На Библията можеш да стъпиш и да си вземеш хляб, но на хляба не можеш да стъпиш, за да вземеш Библията.
