Земеделската година - година на изпитания на земеделците
Пред доста изпитания се изправиха земеделците от Великотърновски регион тази година. Значителната суша, липсата на валежи и ниските добиви значително помрачиха настроението на производителите, свикнали да получават добри резултати от предходните две години.
Те не успяха да получат очакваните добиви и това ги постави пред поредното изпитание - как ще покрият разходите си, а и как ще изкарат финансово годината.
У нас основно се залага на четирите култури - ечемик, пшеница, царевица и слънчоглед, от няколко години и на рапица. За разлика от други региони, Великотърновският показа само добри резултати при есениците - ечемик и пшеница.
Падналият сняг в началото на годината се отрази добре на културите, защото той запаси земята с вода. Но единствено площите, засети с маслодайната рапица преди студовете, бяха неравномерно поникнали. Една пета от площите в региона бяха унищожени още в началото на тази година от общо засетите 163 800 дка. Най-много или половината от подадените заявления за съставяне на констативни протоколи за 100 % унищожени площи бяха в община Свищов. Но макар и малко, каквото изкараха стопаните, пак успяха да продадат, защото това е търсена стока и се продава винаги на добра цена.
Средните добиви от ечемик в региона бяха 380 кг от декар и 400 кг от декар жито. При среден добив за страната от 407 кг/дка за пшеница, цифрата бе добра.
На някои места в Долнооряховско реколтата даде и 600 кг./дка. По-слаба остана реколтата в землищата около Златарица, където максималния добив бе в порядъка на 400 кг. от декар. В полетата, където се използва по-стара селскостопанска техника добивите бяха около 380-390 кг./дка.
През лятото дойде ред и на пролетниците - царевица и слънчоглед. Те пък пострадаха най-много заради голямата суша. Малко по-добри добиви имаха само тези, които напояваха капково от свои водоизточници.
По 336 кг. царевица средно от декар прибраха тази година във Великотърновска област. Това бе с 227 кг. по-малко в сравнение с миналата, когато добивът е бил 563 кг от декар. Засетите площи с царевица бяха от 292 398 дка.
От засетите 475 625 дка средният добив на слънчоглед е 188 кг/дка, а производството е 89 636 тона. За сравнение, през миналата година от декар са прибирани средно по 229 кг. от декар.
Сушата се отрази пагубно и на добивите на овощарите, зеленчукопроизводителите и биопроизводителите в региона. Те успяха да получат едва 30 – 40% от реколтата. Затова и много от стоката бе скъпа на пазара тази година. Цената винаги се отразява на крайния потребител.
Заради големия студ през януари, най-вече февруари, имаше значително измръзвания и на лозовите масиви в региона. Притесненията бяха най-вече за тези растения, които са в по-ниско място, докато на по-високите места, заради вятъра, не се образуват обледявания. Настъпилата впоследствие суша не донесе добра реколта на стопаните. Близо 30 на сто падна добивът от предходната година.
Заради големия студ имаше значителен мор на пчелите. Засушаването повлия и на добива на мед. Въпреки това, медопроизводителите не вдигнаха цената на продукта си. За килограм мед цената на дребно е 8 лева.
Трудно начало
Началото на годината тръгна проблемно и финансово за земеделците, не само за културите. Мнозина от тях получиха навреме субсидите си, но значителна част от стопаните бяха глобени с различни суми заради застъпвания.
Те получиха тази година по 25,50 лева за дка обработваема площ, за разлика от миналата година, когато взеха по 28 лв./дка. Това са европейски помощи в размер на 22,5 лева за декар обработваема площ и националните - 3 лв./дка.
Земеделската кооперация в Батак например бе взела навреме средствата си, но те бяха намалени с 30 000 лева. Това е приблизително за 300-400 дка, пресметна председателят Петър Димитров. Миналата година пак е имал проблем, тогава е глобен с 5000 лева. И в Неданската кооперация са си получили субсидиите тази година, но те също са санкционирани. По изчисление на ръководството това са пари за 135 дка или се получава средна цена на помощ от 24,65 лева за декар. Свищовските земеделски кооперации също са си взели парите, но също има отбити средства за застъпени площи. Кооперацията в Горна студена е глобена с 30 000 лева, в Козловец също има отрязани средства. Със 7000 лева заради застъпвания е санкционирана и кооперацията в Сломер.
Зърнопроизводител от Поликраище бе доволен от постъпленията в срок. Той бе сред малкото, който не бе с орязани средства. Причината бе, че той се беше презастраховал като не е вписал определени спорни декари. Пресметнал е, че поне си е спестил лихви на банката от навременните субсидии.
Повечето земеделци в региона коментираха, че системата ИСАК не е съвършена и специалистите чертаят без да знаят другите, какво ползват и какво чертаят. И според процентите преценяват колко субсидия ще дадат.
Още тогава земеделците пресметнаха /проблемът остава и досега/, че въпреки обещаните навреме субсидии все още не е решен въпроса с акциза за горивата и извършена добра промяна в Закона за земеделските земи. На всичкото отгоре, вместо да се увеличават средствата по двете схеми-европейски и национални доплащания, те намаляват. А цените на торове, горива, рента, земя, вървят нагоре. Затова не случайно сред средите, започнаха да се шегуват, че изкарват много пари, но все има кой да им ги вземе. Иначе пък земеделците работят по-добре, защото успяха да си закупят професионална техника било по проекти или със собствени средства.
"Няма да падне цената на хляба обаче, дори и да пада цената на зърното. Хората ще си компенсират загубите от предходни години, когато те пък устискваха на цените", коментираха земеделци от региона.
Цената на хляба обаче не зависи от зърнопроизводителите, защото ние сме на черноморския пазар със силна търговия на едро. Цената на пшеницата винаги е зависила от Украйна и Русия, какво ще произведат. А ако конкуренцията не произведе, цената на пшеницата се вдига.
И още. Със срив на пазара на земеделска земя започна 2012 годината. И докато преди плодородните ниви в Свищовско, Полскотръмбешко и Павликенско се продаваха за по 550-600 лева за дка, а в Масларево дори и за 750 лв./дка, сумата им бе паднала със 100 лева и повече. Така средната цена бе 400-500 лв. за дка.
Причината за нестабилния пазар на земеделска земя според специалистите бе икономическата криза и орязаните национални субсидии на земеделските производители. Така предлагането надхвърляше купуването. До края на годината пазарът на земеделски земи у нас се урегулира.
Животновъдите, на които също им бе трудно през годините, тази също получиха субсидиите си навреме. Но ниска изкупна цена на млякото и месото обърква тотално сметките им и те не можаха да покрият разходите си, а ситуацията ги принуди да живеят на ръба на оцеляването. А и мандрите започнаха да свалят цените, когато страната ни беше залята от млечен концентрат от Унгария, използван при направата на сирене и кашкавал и е доста по-евтин от прясното мляко. Така и до сега.
Добри новини обаче получиха те в края на годината, че повече пари са залегнали за сектора през 2013 г. Фонд "Земеделие" е разписал 37 млн. лв. До момента животновъдите са получили общото 127 млн. лв. В началото на следващата година – през януари 2013 г., те ще получат още 27 млн. лв. и така общо средствата за сектора ще станат 154 млн. лв.
Зърното - важно и за нас и за пазара
"Каквото и да говорим, зърнопроизводството е и ще остане стратегически най-важният отрасъл за страната ни. В условията на безкраен преход и несвършваща криза това е секторът, който реално работи, изнася продукция и обезпечава положителното външнотърговско салдо на станатата ни", казват и от Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/.
По данни на Американското министерство на земеделието България е на 22-ро място по производство на пшеница и на 12-то – на слънчоглед. И въпреки това производителите на зърно се чувстват обидени и недостатъчно оценени както от политиците, така и от обществото.
В очите на обикновените хора фермерите са натрупали огромни банкови сметки от незаслужено високи субсидии, карат огромни джипове, имат по няколко комбайна и трактора за милиони левове. Част от този негативен имидж бе нагнетен от политиците, които се опитваха да изтъкнат, че се дават огромни суми за земеделието, което е приоритет за страната ни, пише в сайта на НАЗ.
Но за така създадения образ са виновни и фермерите, които не успяват да "убедят” обществото в значимостта на работата си, за която заслужават уважение. За това, че произвеждат храна, която слагаме на трапезата си няколко пъти на ден, че дават препитание и на хора, много често в изолирани и бедни райони на страната, където нищо друго не се прави. Да се надяваме, че това ще се промени, и както в повечето нормални държави – професията фермер ще звучи благородно, оптимисти са членовете на организацията.
И още, те знаят, че през следващата 2013 година национални доплащания няма да има. Ще се компенсират земеделските производители с пропаднали площи, като е взето решение с приоритет да са фуражните култури, плодове и зеленчуци, картофи, полски култури. Площите с измръзнала рапица ще бъдат компенсирани през следващата година.
От бранша заговориха, че нов препъникамък им залага държавата. Това са мерките, които съвсем скоро ще засегнат сектора, сред която е например задължителното поставяне на фискални устройства в пунктовете за гориво-смазочни материали, създадени към съответните стопански дворове и които не представляват търговски обект и не извършват търговия. Това е гориво за зареждане на собствената техника, която вече е купена и с платен акциз. Освен това предвижда се въвеждането да стане до 31 декември тази година, а инвестицията е между 15-18 хил. лв., която е огромен и непосилен разход за малките стопанства.
Нищо не се прави с поливното земеделие и хидромелиорациите. А последните сухи години показаха, че това е един от най-важните проблеми по който трябва да се вземат незабавни мерки, алармират за пореден път от НАЗ. Въпреки настояването на фермерите, в периода 2007-2012 г. МЗХ така и не стартира Мярка 125 "Подобряване и развитие на инфраструктурата, свързана с развитието и адаптирането на земеделието”, известна още като поливната мярка, финансираща проекти за изграждане на хидромелиоративни съоръжения (тръби, помпени станции и др.), стопанисвани от "Напоителни системи”. Същите съоръжения вече са нарязани за скрап и разпродадени на нереално ниски цени, а дружеството е напълно неефективно и неработещо.
Аграрен доклад
На фона на всичко това, скоро Министерският съвет прие и Годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието – Аграрен доклад 2012, който е доста положителен, въпреки несгодите на фермерите. В документа е направен обстоен анализ на състоянието и развитието на земеделието през миналата година и са представени прогнози за следващата.
През 2011 г. брутната добавена стойност, създадена в отрасъл "Селско, горско и рибно стопанство", бележи ръст от 22% спрямо предходната година в номинално изражение, до 3 637 млн. лв. по текущи цени, сочат данните от доклада. Общата стойност на брутната продукция от отрасъл "Селско стопанство" за 2011 г. възлиза на 8 667,5 млн. лв. по текущи цени на производител – с 15% повече спрямо 2010 г., като се отчита увеличение както при продукцията от растениевъдството, така и при тази от животновъдството.
През 2011 г. износът на селскостопански стоки се увеличава с 31,9% в сравнение с 2010 г., а вносът – с 24,4 на сто. В резултат, традиционно положителното търговско салдо в аграрната търговия на страната бележи ръст от 52,2% спрямо предходната година, като надхвърля 1,4 млрд. щ. д.
Един от факторите, допринасящи за стабилизиране и развитие на отрасъла, е предоставяната публична финансова подкрепа. По схемите за директни плащания за кампания `2011 са оторизирани плащания в размер на 996,3 млн. лв. (общо от европейските земеделски фондове и от националния бюджет). От тях 723,2 млн. лв. са по схемата за единно плащане на площ, 89,6 млн. лв. – национални доплащания на площ, 111 млн. лв. – по схемите за национални доплащания и специфично подпомагане за животновъдство, и 72,1 млн. лв. – национални доплащания за тютюн.
Така, в очакване на новата година
и новите предизвикателства на времето, държавата и ЕС оставаме с надеждата, че поне няма да ядем хляб за 2 лева. Макар че няма нищо сигурно у нас. За зърнена криза и значително скъп хляб отново заговориха не кой да е, а самите зърнопроизводители през октомври. Причините бяха именно горепосочените - премахването на националните доплащания за единица площ в бюджет 2013 и вероятността да внасяме зърно.
Засега от НАЗ ни успокояват, че състояние на посевите от пшеница и ечемик вследствие на падналите валежи, е добро. Въпреки последните валежи от сняг и дъжд, влагозапасяването в почвата остава недостатъчно. Изказан бе оптимизъм, че при мека и влажна зима, с добра снежна покривка и при влажна пролет, има перспективи за достигане на добри резултати при есенниците.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
