С почти 11 на сто са намалели пчелните семейства в България през 2011 година. Поради различни причини като отравяния, заболявания и недохранване са загинали общо 109 567 /едно пчелно семейство наброява между 10 и 15 хил. пчели през пролетта и между 60-70 хил. пчели през лятото - бел. авт./. Така броят им спрямо миналата година достига 547 676. Това сочат данните на Министерството на земеделието, раздел Агростатистика за 2012 година.

Най-голям е броят на загиналите пчелни семейства в Югозападния район – 22 477. Най-слабо засегнат е Южен централен район – 15 106 броя. Загиналите от глад пчелни семейства са 12 560 броя. От общо унищожените пчелни семейства вследствие на отравяния са загинали 13.9%, от болести – 13.4%, от глад – 11.5% и по други причини – 61.2%.

При сравнение на данните за тригодишен период назад се установява, че през 2011 година загубите на пчелни семейства са най-високи.

Как ще се отрази това на бранша през 2012 година?

Още през февруари тази година пчелари от Великотърновски регион алармираха, че около 30 на сто от пчелните семейства са загинали заради студа и изключително тежките метеорологични условия в началото на годината. На места пораженията бяха и до 50 %.

За "нормална” се счита смъртността на около 10% от пчелите в един пчелин, но все повече хора от бранша обясняваха тогава, че нямат изобщо живи пчели в кошерите. Има пчели майки, умрели от студа, но има и такива, които следствие на измръзването са с повреден яйценосен апарат.

Най-трудно са преживели климатичните особености насекомите в районите с манов мед. Минералите и твърдите вещества в този пчелен продукт, оставен от есента за изхранване през зимата, не са усвоени и се натрупали в организма на малкото насекомо. При тях и при другите, които не са могли да направят обичайните си облитания през февруари, се появи развитието на най-неприятната болест – нозематозата /диария при пчелите/. Впоследствие жизнените им функции намаляха и те умряха.

Тъй като в кошерите още тогава имаше вече развито пило /млади пчели/, това бе и другата причина освен болестта изхранването да отнема повече сили и да ги изтощава бързо, което скъси живота им, обясниха специалистите.

"Свидетели сме на това, че в последните 3-4 години се наблюдават поражения от болестта, които в съчетание с други вируси имат фатален край за пчелите за цели райони”, алармира още през февруари Тодор Найденов, бивш председател на Областния съюз на пчеларите във Велико Търново и сега почетен такъв. Той посочи тогава, че има още обезпокоителни факти.

Над 50% ще падне медодобивът и на стопаните в някои от селата в Еленския Балкан. Причината бе падналият тежък ноемврийски сняг през 2011 година, който изпочупи клони и остави голи стволовете на дърветата. Това доведе до липса на цъфтеж и паша на пчелите през пролетните месеци. След това значителното засушаване в края на миналата годината също ще даде ефект при пашата на пчелите през 2012 година.

Така, изправени пред нови предизвикателства, пчеларите подкараха годината. Та до сега, когато има пак редица трамплини.

"Съчетанието от лоша зима и незапомнена суша през лятото с високи температури в продължение на 30-40 дни, дори възрастните хора не помнят такова нещо, поставя под въпрос бъдещето на пчеларите", прави равносметка сега Тодор Найденов. Няма да успеят стопаните да компенсират загубите с новите пчелни семейства, защото те са още слаби, а идва зима, поясни още той.

Последствието от многото умрели пчели е ... изключително ниският добив на мед.

Доказва го пак докладът на Агростатистика 2012. През 2011 година е добит 9 592 тона пчелен мед в цялата страна. Производството му намалява с 9.5% в сравнение с 2010 година. Средният добив на мед през 2011 година е 20 кг от едно пчелно семейство при доста повече от минали години.

Затова пчелният продукт ще поскъпне с около 1 лев за килограм в търговската мрежа тази година, прогнозира председателят на Съюза на българските пчелари инж. Михаил Михайлов. Причината за това е както намалелият брой на пчелните семейства у нас, така и увеличаването на разходите по изхранването на пчелите, посочи той. Така полифлорният мед ще струва около 10 лева на килограм, а по-скъп остава мановият мед - очаква се да достигне до 14 лв. за килограм.

Освен скок в цените на крайния продукт, скачат и лекарствата за лечение и профилактика за пчелите с всяка година. Причината е появата на нови болести и вируси - друг проблем за бранша.

"Никой не може да каже какво поражение ще нанесе върху пчеларството нерагламентираният внос на бомбуси – пчели опрашители от Западна Европа. В България дълги години се използваха едни и същи лекарства за лечение на пчелите, така в някои случаи се получаваше резистентност. Новите и познати лекарства, които идват от европейски фирми са изключително скъпи и пчеларите не могат да си позволят лукса да си ги купят", обяснява Тодор Найденов.

И още, макар и закъснели, помощите от държавата по направлението за животновъдството "de minimis", които се дават за първи път тази година за пчелари, са глътка въздух за бранша.

"Необходимо е програмата да продължи и следващата година, като бъдат отделени поне 7 млн. - 8 млн. лева за пчеларите. Но каквито и мерки да вземе държавата, те ща са временни. Спасителните мерки могат да дойдат от адекватните решения, които нашето правителство трябва да предложи на Европейската комисия за изработване на общ регламент за Общата селскостопанска политика. Те трябва да бъдат в съответствие с решението на ЕП за пчеларите и запазване на биоразнообразието. В най-общи линии за пчеларството ще бъде благоприятно да остане Националната програма за развитие на сектора, както и да се интегрира в българското земеделие. И пчелоопрашването да влезе като подпомагане за стопаните или т. нар. зелени плащания. Те да са като призната дейност за опазване на околната среда", посочва още почетният председател на Областния съюз на пчеларите във Велико Търново.

Единствената добра новина за сектора е може би увеличаващият се интерес към биопчеларство, за него се получават повече субсидии.

Въпросът е може ли във Великотърновски регион да има биопчералство. Отговорът е не, но в определени райони като Еленския Балкан и Килифарево това е възможно, т.е там, където няма промишлено /интензивно/ земеделие и се пръска с химикали. Скоро делегация от български и гръцки представители на биосертифициращи фирми е била на посещение в областта и са разгледали подходящите места. Чакат се допълнителни становища.

Така си задаваме въпроса професия пчеларство добър бизнес ли е, или умение по оцеляване? И настъпва ли апокалипсис за бранша, или всичко е въпрос на своевременни мерки? Истината е някъде там, както казват в "Досиетата Х". Разбира се обаче, несгодите и проблемите са за производителите, но крайната калкулация я плащаме всички ние, потребителите!

_________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg