Т. Бозвелиев: Клъстерите и износът за Русия ще спасят икономиката на България
От 7 г. Тодор Бозвелиев е хоноруван преподавател във ВТУ по дисциплината „Разработване и управление на проекти“. До преди една година е работил като експерт по Европейски програми и проекти в Българска стопанска камара, към момента е консултант на свободна практика. Изявява се в няколко области - „Усъвършенстване на процесите в индустриални предприятия“, „Управление на риска“ и разработване на проекти по програма „Конкурентоспособност“, свързани с индустрията.
Успешното развитие на малките и средни предприятия в България, както и износът на продукцията им на външен пазар, според възможностите за производство, бяха сред най-важните въпроси, обсъдени на нарочен семинар във Велико Търново. Лекторът, Тодор Бозвелиев, представи няколко основни и печеливши формули в това направление, сред които и клъстерите. Продължаваме още по темата...
Г-н Бозвелиев, дайте примери за още успешни клъстери у нас?
Един от първите беше в Троян. Още по програмата ФАР успя да вземе 100-тина хиляди евро, срещу които закупи машина за създаване на специални огънати профили, използвани при изработката на столове и маси.
Нито един от членовете не можеше да си позволи такава скъпа инвестиция, а с безвъзмездната помощ си я закупиха и всичките членове на клъстера започнаха да произвеждат друга гама изделия, след което 2-3 г. успешно оборудваха английските училища с мебелировка. После обаче забравиха българската поговорка, че "Сговорна дружина планина повдига", спомниха си друга, дето "Орташката кобила и кучетата не я ядат" и развалиха ортаклъка (клъстера), и престанаха да съществуват.
След тях пак един с мебели се създаде във Велинград. Подобна история... Те също взеха някакви пари, направиха нещо общо, след което нещо не се споразумяха и клъстерът престана да съществува. Хубавото беше, че Стопанската камара на мебелната обработваща промишленост участваше в създаването и на двата клъстера и си направи извод за грешките. Създаде третият, който вече е много успешен.
Преди време излезе информация за измамни схеми в клъстер с отглеждането на охлюви и на много хора трудът им "изгоря" - какви са регулиращите и защитни механизми в такива случаи и доколко държавата успява да контролира подобни нелоялни делови отношения?
Защитата е по общия правов ред. Няма специален закон за клъстерите. Те са кооперативни платформи и, според степента на изграденото доверие, се избира коя да бъде правната форма, а според правната форма - и защитата по общия ред. В крайна сметка и в ООД да си, и в АД да си, ако се получат вътрешни мошеничества от страна на управително тяло или на членове, редът е един - в съда и по общия правов ред.
Ние очакваме от законите да бъдат много строги и тесни, а добрият начин е те да дават общата правна рамка и възможности за развитие. Така визирам и това, което се прави по отношение на публично-частното партньорство. Според мен, ако си предприемач, не трябва да очакваш рамките да са колкото се може по-строги, а да са колкото е възможно по-широки, но да са еднакви за всички. Това е правилната посока и тенденция. Иначе намирисва на феодализъм.
Какво изнасяме успешно към днешна дата?
Доколкото знам, продължаваме да изнасяме облекло, част от което е направено с материали на клиента. В същото време има доста фирми, пак в този бранш, които изнасят готов продукт. Те получават само една скица на изделието (така, както го вижда дизайнерът за следващия период) и цялостната инженерно-техническа изработка на изделието, обезпечаването с материали, с труд – се финансира от българската фирма, след което се изнася. Естествено, това е "добрият начин" и там се печели доста по-добре и се остава доста по-сериозно на пазара.
Вие имате тук чудесен промер – това е шивашката фирма "Брилянт-Търновград". Тя работи точно на този принцип. Изнасят се успешно и различни машиностроителни детайли, не толкова готови изделия. Електротехнически също се изнасят добре. "Спарки Елтос" в Ловеч е пример за това...
Всеки един продукт и всяко едно предприятие - според неговите възможности. Това е и част от темата – как да си направи човек самооценка, за да реши къде трябва да си насочи усилията. Много често се оказва, че не е изчерпал възможностите на вътрешния пазар – защо тогава трябва да ходим на външния?! За да отидем на панаира... Ами, ако ни се ходи на ексурзия – нека да го направим, има туроператорски фирми, които могат да ни го предложат.
Кои пазари са по-благодатни – западните или източните?
Онези, които купуват! Има една поговорка: "Не ми хвали стока, хвали ми пазар!". От гледна точка на теорията, пък и практиката го е доказала, по-благодатни са развиващите се пазари. Тъй като пазарите на Изток са бурно развиващи се, би следвало да бъдат по-благодатни. Докато европейският пазар, като общ такъв, от който ние сме част (имаме и други предимства), е по-организиран, по-консервативен. Това не значи, че не е платежоспособен.
Всеки случай е сам за себе си – лекува се болният, не диагнозата. Винаги има един период на напасване. Лошото е, че е по-ограничен асортиментът на стоките, които можем да изнасяме, да речем на руския пазар. В същото време, доколкото знам, там салдото ни е отрицателно, което означава, че имаме остра нужда да увеличим износа за Русия.
Пример мога да дам с кожусите (дубленки), които бяха много известни в България и ги изнасяхме за руския пазар - днес е по-изгодно да се изнасят през Турция, заради режимите и отношенията, които съществуват. В същото време с лекарствата нещата стоят по друг начин.
Фармацевтичната компания "Ромфарм компани” има 3 фабрики за лекарства в Румъния и една в Беларус. Централата им е в България и изнасят от България за Русия, произведените в Румъния лекарства. По този начин данъците остават тук. Предполагам, че не го правят от патриотизъм, а е въпрос на точни сметки и на добро управление. Най-малкото, плащат по-малко данък печалба – само 10% е корпоративният данък в България. Така че, вярната формула е правилно управленско решение.
Доказва го още един път и това, че с натрупаните средства станаха най-големият земевладелец в България – имат по 1 милион декара собствена земя, която възнамеряват да обработват (по техни думи), а не да продават и да правят спекулации с недвижими имоти.
Какви са предвижданията и очакванията за развитие на икономиката през 2014 г.?
Аз не съм анализатор на такова ниво, не бих си надскачал сянката. Но това, което се следи в източниците на информация, до които имам достъп – очаква се някакво оживление на европейския пазар, което би трябвало да се отрази и на нас благоприятно. Както вече казах, много от предприятията са обвързани и работят за европейски партньори и това би означавало, че ще им се вдигнат и техните продажби в тази част на пазара.
Другата част на пазара, на Изток, е въпрос на наша активност, в т.ч. и на държавата. Москва, например, е много труден град за продажби. Но регионите на Русия са много благодатен пазар за продажби. Според мен би трябвало да си разширим търговското представителство. Русия не е нормална държава (в смисъл като територия) и няма как един човек да я обхване. Отделно, заради федеративната й структура, местните управленски органи имат големи правомощия и, според мен, нашето бъдеще на търговски отношения с Русия е в регионите. Има такива, на които можем да предложим традиционни наши стоки, които там са добре познати и приети.
Може би трябва да си подобрим отношенията с Монголия. Стокооборотът е смешен, а салдото е пренебрежимо малко – някакъв смешен 1,5 милиона оборот. А Монголия традиционно внася преработени плодове и зеленчуци, което пък ние традиционно произвеждаме. Би могло да се търси някакво сътрудничество там и да се засилят нещата. Очевидно има възможности.
