Още за проблема с кариерите в Павликенско
"Пещерняците най-ясно виждаме опасността от нарушаване на екологията при разработване на кариери на места, където това не бива да става, а именно навлизането в карстови райони. И това важи за всички кариери в страната." Така най-общо спелеологът и председател на пещерния клуб "Дервент" във Велико Търново Евгени Коев очерта пред Север.бг опасността от реализирането на инвестиционните намерения за кариера край павликенските села Димча и Върбовка.
"Проблемът с тези кариери се зароди миналата година и, както се очертава, няма да приключи скоро."
Болшинството от кариерите са в карстови райони. На експертните съвети в РИОСВ станало ясно, че добив в района, с цел строителство, е имало още от античността. Въпросът обаче е, че тогава хората от селото са си вадили камъните основно с шилата и чуковете, а не с тежка техника и по взривен начин. Сега нещата стоят по друг начин - на "конвейр" на всеки девет минути в близост до къщите ще преминават 40-тонни товари, информира пещернякът с 20-годишен "стаж"под земята.
Коев даде пример с намеренията за възстановяване дейността на старата кариера в непосредствена близост до друго павликенско село - Мусина - само на 150 м от крайните къщи на селото, когато над 10 пещерни клуба и специалистите в тях - геолози, хора, занимаващи се с минералогия и хидрогеология, са се организирали и вдигнали против това.
"Проблемът там е, че кариерата е разработена над дълбочинния разлом, над който се намира и Мусинската пещера. Това е в непосредствена близост до двете защитени територии - пропастите и пещерата. За някои 200, 300, 400 метра, като че ли не са разстояние, но за други не е така.", обясни спелеологът.
Пещерняците и тогава предупредили за неизбежната екологична катастрофа на целия район при пускането на кариерата отново в действие.
Те предвидили пресъхване на реката, която извира от Мусинската пещера. Водата, която е ползвана още от римляните за водоснабдяване на най-големия римски град в Централна северна България - Никополис ад Иструм, може веднъж завинаги да изчезне и да не съществува в следващите векове.
Същият проблем сега ще възникне в района около павликенските села - западно от Димча и югозападно от Върбовка. На 1000 процента е сигурно, че това ще засегне водоносните хоризонти на изворите и на подземните води в целия регион, с ширина около 4 км и дължина 6-7 км. Това са над 30 кв. км, в които изворите ще изчезнат, алармира председателят на спелеоложкия клуб.
"Наетите от инвеститорите "независими експерти" за оценка на терена виждат проблема веднага и няма как, обяснявайки го на хората, те да не го разберат. Но не можеш да заложиш намерение и желание да пробиваш скали на определена кота, която да слезе 20-25 м под нивото на изворите и чешмите, съществуващи в момента и да казваш "Нямаме 100%-ови предположения дали тези източници ще пресъхнат или не. Най-меко казано това е непрофесионално", обвини наетите специалисти Коев.
Той допълни още, че това вече е масова практика и, независимо, че в закона е предвидено наказание за причиняване на някаква вреда /след години/ от неговата оценка, уклончивостта доколко тя е била правилна или не, досега няма практика някой експерт да бъде осъден и да му е търсена отговорност за нанесена щета.
Позицията на еко защитниците е, че в настоящия момент "експертните" оценки се правят от хора, които не вършат нищо, стоят си в кабинетите, на стотици километри, без да стъпват на терена и дават подвеждаща, невярна, премълчана или умишлено преправена информация. Такъв е случаят и с докладите на ОСВ за инвестиционните намерения към кариерите около Димча и Върбовка и това е очевидно.
Евгени Коев ни предостави страница от "експертния доклад на инвеститорите", според който доводите са изключително показателни за казаното по-горе: "... Чешма, разположена в югозападната част на с. Върбовка в ляво от главния път, който минава през главния път на с. Върбовка, без име. Температурата е 12,8°С и дебит между 0,1 и 0,2 l/s. Поради незначителния си дебит, чешмата не представлява интерес за практическо използване, съгласно Закона за водите".
Според експертите в района няма повърхностен карст. Това обаче, което те не знаят е, че в района има пещери, които са картирани още през 1968 и 1971 г., твърди Коев и приведе като пример още един абсурд - в заглавието на инвестиционното намерение е записано, че искат да добиват варовик и в същото време в доклада твърдят, че няма повърхностен карст, т.е. те казват: "Ние искаме да добиваме определен материал, но този материал го няма и такива процеси - също.".
Спелеологът е категоричен, че след прокопаване на земните пластове, оттокът на водите няма да тръгне нагоре. Другият момент е, че самата кариера би била подложена на пълнене с отточни и повърхностни води. Този аргумент "против" кариерите е отчетен от оторизираните органи и е внесен на обсъждането на инвестиционните намерения.
"Това, разбира се, не спря работата по "подготовката за пуск" на кариерата. И причината е в поредния закон, който за жалост е направен в услуга на определени хора и създава затруднения на останалите", негодува Коев.
Той не отрича, че е добре да се осъществяват инвестиционни намерения и да се създават работни места, но е категоричен, че това не трябва да става на всяка цена. По думите му има достатъчно места в България, където могат да бъдат разработени такива кариери и не се застрашава околната среда и животът на хората за в бъдеще.
Активно в изучаването на пещерите в района на Димча се включват и младите пещерняци от Ученическия спелеоклуб в Професионална гимназия по туризъм "Д-р В.Берон". Под ръководството на Евгени Коев за еднодневна полева експедиция са установени нивата на изворите района, като става дума за над 10 чешми и извори, които не са картирани.
Пещерата Грезница, с дължина над 120 метра, която също е в района, където е планирано да се развива кариерата, е водна и представлява отделна система. Макар и малка, в нея живеят защитени биологични видове, някои от които зимуващи прилепи.
Тази пролет младите пещерняци ще съберат и обобщят информацията за кариерите в Централния Предбалкан - Търновското, Плуженското, Деветашкото плато. Повод за акцията е друг абсурд - кариери, които нямат концесии, нямат разрешение за работа, а в момента действат. Има и такива, които не са минали обществено обсъждане и оценка, а в същото време им е дадена концесия по закон, който е действал преди 3 години.
Пак преди толкова години е отменена Наредба 7 за отстояние на такива кариери от населени места и от защитени области и местообитания. Именно тази отмяна "развърза" ръцете на такива инвестиционни предложения да има в близост и до селища, убеден е пещернякът.
В момента работят три кариери за строителни материали - в павликенските села Вишовград и Лесичери и във великотърновското Русаля.
Събирането на подобна информация за района ще даде по-цялостна представа на повече хора за това, какви ще са последствията от от пускането на кариерите в рамките на следващите 5-10 години и инвестиционните намерения за построяването на автомагистрала "Хемус" през павликенския край, обясни Евгени Коев и за финал обобщи:
"Стотици квадратни километри от нашия район ще станат полупустини. Подпочвените води значително ще намалеят, а повърхностните ще изчезнат. Ще се влоши състоянието на почвите, на горските масиви /или няма да ги има/ - няма кариера, където да е въстановена горската растителност, само тревна и храстова."
Единственото, което на този етап може да се направи, е информацията да достигне до колкото се може повече хора и колкото се може повече хора да разберат, че това е въпрос, който касае всички, живеещи в павликенския и великотърновския край. Безогледното създаване и разработване на кариери за определен период ще доведе до трайни и необратимо лоши последици, заключи Коев.
________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
