Нели Николова от "Искам бебе" има своята Емили
личен архив
Съкровеното желание на всяка жена е да стане майка, един ден. Независимо от трудностите по пътя, от двете черти на теста за бременност, самата бременност до раждането и отглеждането на детето, дамата е решена на всичко, за да има всичко това. Нещото, което осмисля живота на всеки - собствено поколение.
Все по-често обаче в последните години у нас се говори за репродуктивни проблеми, инвитро процедури и донорски материал, и за дългия път на безсилие, страх и очакване.
За живот, превърнал се в кауза, разговаряме с Нели Николова от Велико Търново, майка на близо 2,5-месечната Емили. Необичайното в историята е, че малкото същество е бебе от донорска яйцеклетка. Заедно с мама, то е лице на кампанията "Повече българчета за България" на фондация "Искам бебе", посветена на даряването на генетичен материал. Неслучайно и мотото на организацията е "Да прегърнем мечтата си".
8 години Нели прави опити, със съпруга си Емо за бебе. Успешният идва при четвъртата инвитро процедура. Първите три са със собствен генетичен материал. След тях обаче става ясно, че единственият шанс Нели да стане майка е да получи яйцеклетка от друга жена. Чака я повече от половин година.
"Емили е по-голям герой от мен. Преживя всичко", не спира да повтаря 31-годишната жена, която е координатор на фондация "Искам бебе" във Велико Търново. Причината е много трудната бременност и престоят от пет месеца в специализирана клиника в София, за задържане на плода. До деветия месец всичко е добре и така до най-щастливото събитие на 27 септември - появата на бял свят на дългоочакваното и желано бебе.
 |
 |
 |
"Моля жените, които не успяват няколко месеца да забременеят, да търсят вариант и да се записват в инвитро клиники. Колко по-бързо се реагира, толкова по-добре. На ехограф всичко е наред, добри хормонални показатели, но не се опложда яйцеклетката. Много хора се отказват и спират, но това са загубени години на щастие. Децата не са на всяка цена и може би е трудно, и звучи ужасно отстрани, че най-хубавите години сме заровени в заеми, но животът без дете няма смисъл. Нищо друго, материално не ме радва, както да гушкам бебенцето си. Успяхме и имахме силите да изчакаме щастливия край", казва Нели, която има неотлъчната подкрепа на съпруга си Емо.
Процедурите наистина са скъпи. Държавата поема до 5 000 лева. Ако се наложи допълнителна терапия също струва пари. Между 5 000 и 20 0000 лева може да струва една процедура.
"Не се наемам за цялото време да кажа колко сме изхарчили, но за един апартамент, може би. Сумата се трупа, пътувайки многократно до София. Лечението е времеемко и изпълнено с много процедури. Но си струва", посочва още щастливата майка.
И допълва, че целта на дамите от Фондация "Искам бебе" е да говорят постоянно за проблемите и да намерят най-краткия път до тяхното решаване. Факт за това са положителните тестове за бременност и вече родените бебета от процедури с донорски генетичен материал.
Мит е това, че е сложен процесът, казва Нели.
"Това не е операция. Манипулация, която крие минимални рискове, но не такива като една операция. Като извадят яйцеклетката от майката - донор я оплождат с генетичния материал на бащата. След няколко дни е трансферът - връщането на готовия ембрион в бъдещата майка. Материалът се изследва няколко пъти и се намира най-подходящото време за процедурата и следва пункцията.
След това тя има няколко препоръки - да не се натоварва жената, да не вдига тежко, да си почива, да се пази и се връща постепенно към нормалния начин на живот, с цел да се закрепи ембриона.
"Ако някоя жена успее с инвитро процедурите, не осъзнава, че ако каже какво е направила, вдъхновява много мами, да дарят яйцеклетка, с което даряват друга майка с щастие. И не е вярно, че процедурата е опасна и жените биват подлагани на силна стимулация. Подобна процедура се прилага само при такива с изчерпан яйчников резерв, какъвто проблем при донорките реално не съществува", посочва Нели.
Едно от известните жени донорка яйцеклетка е Милена Златкова, известна радиоводеща, тя е и лице на кампанията. Самата тя два пъти е ставала донор. А дарител е жена, която не е навършила 35 години и има поне едно живо и здраво дете. Даряването на генетичен материал е безвъзмездно и тайно.
"За да го направи една жена това, тя има голямо сърце. Ако възприема нещата така, че някъде там живее нейното дете, по-добре дамата да не става донор на генетичен материал", съветва великотърновката. И допълва, че въпреки някои предразсъдъци на хората, майка на нейното дете е самата тя, защото то е създадено от двойна майчина любов.
"Благодарна съм на жената, която ми е подарила частица от себе си. Познавам 20 донорки и всички те са невероятни жени. Единственото изискване към донорката е да го направи с любов. Това е надежда за друга жена.", усмихва се майката на Емили и казва, че като порасне, няма да има нужда да й казва, че е зачената от донорска яйцеклетка, защото от корема на мама тя е медийна звезда.
Ето какво е написала Нели Николова за съкровенната си мечта - да има бебе:
"Животът ми не е много дълъг, но за сметка на това е обсипан с безброй емоции и борби. Разбрах най-важното нещо - "Няма случайни неща!”. Когато бях малка, в един момент, родителите ми заговориха за осиновяване на дете от Дом. Това щеше да преобърне живота ми. Бях склонна да ме лишават от всички джобни пари, с които да започнат да купуват шоколадчета на децата от дадения дом, само и само да не вземат онова дете.
След години Бог изпрати първото важно изпитание в живота ми - да бъда "сирак”. Живях цели пет години там, където никога не съм си представяла! А днес съм склонна да тръгна по пътя към осиновяване на "сираче”, което да изпълни дните ми със смисъл. Единственото нещо, което никога не питам Бог е: "Защо на мен?”. Зная, че всяка трудност е някаква специална мисия и тя ще ме научи на нещо - ще ме направи по-богата, както винаги казва един мой приятел... Сигурна съм, че Бог ме познава добре и ми изпраща задачи по мярка!
Винаги гледам от положителната страна на нещата – ако не живеех именно този живот нямаше да познавам такива прекрасни и ценни хора, като вас; нямаше от къде да разбера какво Божие чудо е да имаш дете; нямаше да имам шанса да опозная сладостта на истинския детски плач... Толкова неща нямаше да умея правилно да чувствам... Защо ми е живот, лишен от всичко това?
Аз все още се боря да почувствам, че някой в корема ми мърда…
Чудното е, че след всички житейски шамари, аз не спирам да се надигам, все едно ми се случва за първи път; да кроя следващите планове; да обичам много хора и неща, във всички форми... Уморена съм много, но няма да спра! Побеждава само този, който успее да продължи с вярата си напред! Всички успяват, по един или друг начин!!!!
Аз сътворих моята голяма молба!".
