Психологът: Преходът кали българите

В Денят на психолога си поговорихме с психотерапевта Красимира Бакалова за тази позната и непозната професия, за нейното място в живота на хората и отношението им към нея, както и за ролята на психолога като балансьор на емоции.

Денят на психолога се отбелязва в България от 1995 г. Как се разви през тези години тази професия?

Определено вървим към разчупване на нашите представи, че е психически нездрав човек, отивайки при психолог. Все повече хора осъзнават, че е по-добре да плачеш при психолог, отколкото да се смееш при психиатър. Успоредно с условията на живот, които оказват много силно влияние, все по-голяма потребност има от такъв вид услуга и работа, защото стресът, като външен фактор, се засилва.

Напоследък това е една от специалностите, към която се ориентират много кандидат-студенти? Необходими ли са специални качества, за да овладееш тънкостите на тази професия, или и тук отново "намирисва" на мода, заради престижа?

На много голям процент от студентите точно това им е мотивацията да се насочат към психологията, защото това е перспективна професия. В крайна сметка, за да бъде добър един психолог, той трябва да има много богата житейска и друга култура, т.е. не само жизнен опит. Да има знанията, уменията, опитност в други професии и образования... Това е един плюс. Защото по този начин гледната точка е по-широка.

Склонен ли е българинът да се доверява на професионалистите или предпочита да поплаче на приятелско рамо?

Все още българинът предпочита да плаче на приятелско рамо, без да си даде сметка, че психиката и емоциите са нещо реално и те също се повлияват от външни реакции, думи и жестове. Ако човек иска да си лекува физическото тяло, отива при възможно най-добрия лекар, който може да си позволи. Когато стане въпрос за психика и емоции, които са много по-крехки и фини и там се изисква, аз лично смятам, много по-деликатна работа и много по-добри професионалисти, е склонен да плаче на приятелското рамо. Това противоречи с грижата за себе си. Човек трябва да си даде сметка, че за нашите фини енергийни тела не е добре да се търсят гледните точки на непрофесионалисти.

Какво е нивото на психолозите у нас спрямо западните?

Аз не бих могла да дам такава оценка, но все пак... Ако изходим от презумпцията, че там тази професия съществува и е в разцвет на развитие като професионализъм, то при нас е зараждаща се и е логичен изводът, че тяхното ниво е по-добро. Но, въпреки всичко смятам, че ние сме тук между културата на Запада, Изтока и Ориента и у нас е заложена много по-широка представа за нещата. Ако един професионалист психолог не се придържа към строго фиксирани техники и методи за терапевтична подкрепа и за терапии, а разшири знанията и опитностите си и в тези посоки, много по-пълно би отговарял не само на потребностите на нашите клиенти, но би се ценил високо и на Запад. Защото ние имаме много голям потенциал въобще като нация.

Коя е Голготата на психологията, движещата сила на връзката с човека отсреща?

Според мене най-важното за един психолог е да запази баланса между професионализма и способността да "влезе в обувките" на клиента, т.е. да не се идентифицира прекалено много с клиента и в същото време достатъчно добре, за да го разбере адекватно. Необходимо е да умее да запази тази дистанция, за да гарантира безпристрастността си.

Каква е вашата психологическа оценка на българина?

Българинът е с доста устойчива психика. Промените каляват психиката. Българинът непрекъснато е бил подлаган на промени от всякакво естество. Така че ние като нация сме много стабилни. Тъй като сега преминаваме през много големи еволюционни скокове, зрелите хора още не са подготвени да възпитават собственото си поколение в новите навици и модели на мисли и поведение, така че да се чувстват адекватни в новата среда. Това оказва влияние върху психиката на подрастващото поколение, което има много повече проблеми в тийнейджърска възраст, дори до 24-годишна възраст - хора със страхови неврози, с панически атаки. Това не е характерно за хората над 40 години. Именно това е показателно, че българинът все повече върви в тази посока - на потребност на този вид услуга.

Всеки човек в някакъв етап от живота си се безпокои и тревожи за различни неща. Кога тези емоционални състояния стават фактор за негативно поведение и разбита душевност?

Когато става невъзможно адаптирането към външните условия. Или те се променят толкова бързо, че той не успява да се адаптира, или са му непознати. Голям дискомфорт се получава у хора, които не могат да задоволят потребностите си в живота и, мислейки си все навън, все за това какво ще кажат хората, още повече се намалява вероятността да се справят с проблема. Най-голямата роля на психологът е да подкрепя адекватно клиента да намери истинската си същност и идентичност.

Има доста вицове за психолози и техни довереници - плод на измислица ли са сюжетите или наистина има случаи, които си заслужава да се разказват като виц?

Да, има такива, но не мисля, че е добре да ги коментирам. В крайна сметка човек щом е узрял за това да потърси професионална подкрепа, вече е направил първата стъпка към промяната, към по-добро - психическо, физическо, емоционално здраве. Това е по-скоро за поздравление, макар че има и куриозни случаи. Но, ако се обърнем към хората, които не търсят съветите на психолог, мисля, че ще намерим повече куриози.

Кой е най-лесният и най-трудния ви случай?

Бих ги определила в друга категория: случай, в който професионалистът нищо не може да направи, защото другият човек не е готов да положи усилия от своя страна и да поеме своята отговорност от промяната си. Това са случаи, които са "кауза пердута". Смятам, че един истински професионалист би го казал веднага. Има критерии, по които това може да бъде отчетено и в момента, когато стане факт, етичността изисква психологът да прекрати от своя страна терапията. Но..., аз лично не знам какъв е процентът на колегите, които правят подобно нещо.

Оказва ли влияние българският манталитет?

Твърде вероятно е. Най-хубавите случаи са, когато човек е отворен, може да поема своята отговорност и действа, за да промени нещата.

Какво ще си пожелаете на днешния ден? Усещате ли го като празник?

Да, с много работа (смее се). Бих си пожелала да идват при мен хора, които искат да живеят и да се чувстват по-добре; които искат децата им да се чувстват по-добре или родителите им, или приятелите им; които не се чувстват отделни, а са готови да погледнат и на другите като на себе си. Тогава е много удовлетворяваща и ефективна работата и резултатите са прекрасни. А резултатът с един човек в кабинета се пренася и върху другите. Това е нещо хубаво и аз го пожелавам на всички колеги - да допринесем България наистина да бъде едно прекрасно място за живот.