"Вардар" и "Кармен" взривиха публиката в Двореца на Царевец

Балетните постановки "Вардар" от Панчо Владигеров и "Кармен" от Бизе-Шчедрин бяха представени снощи в двореца на Царевец като част от програмата на летения фестивал "Сцена на вековете". Няколко стотин души, голяма част от тях чужденци, се насладиха на музиката и танцувалните умения на трупата на Софийската опера и балет.

Примабалерините от двете постановки споделиха за Север.бг своите впечатления от  уникалния фестивал.

Балетната вечер започна със сюитата "Вардар", а за участието й в него разговаряхме със заместник-директора на Софийска опера и балет и прима-балерината Сара-Нора Кръстева, превъплътила се образа на Мъдростта.

Какво е усещането "Вардар" под звездите?

Много е хубаво. За трета година играя на тази сцена. Идеята за "Вардар" беше и на маестро Карталов, и моя, и мисля, че тази българска сюита е подходящa точно за тук - не само като музика, а и като заглавие. Освен това естественият декор пасва много добре на тази постановка.

Дълго ли се подготвяхте за постановката? Издайте някои тайни зад кулисите?

Подготовката при балета изисква много време. Наскоро играхме премиерно "Вардар", след което подготовката ни беше насочена изцяло за участието ни тук, на фестивала. Втората постановка за тази вечер е "Кармен", а третата, която е включена в програмата за 3 август, е "Зорба гъркът".

Съдейки по разчупената хореография на "Вардар" - това ли е бъдещето на балетното изкуство?

Това е сложен въпрос. Основният репертоар, който поддържаме, е класическото наследство от най-големите спектакли като "Лебедово езеро", "Лешникотрошачка", "Спящата красавица и още много други" - репертоарът ни е много голям. Но като всяка голяма трупа трябва да правим и по-модерни постановки, каквато беше премиерата на Степинг стоунс - много модерна, ефектна, но и трудна хореография.

Хубаво щеше да бъде, ако хореографът на "Вардар" Момчил Младенов беше тук. От  11 години той живее в Ню Йорк и носталгията сериозно работи върху него. Именно това го вдъхнови да използва точно тази музика и да направи хореография на нея. Мисля, че се получи добре, защото е крайно време ние българите да се научим да бъдем заедно, да започнем да се поддържаме и да правим заедно такива неща, каквито правят нашите творци и нашите таланти.

Прочутата балетна постановката "Кармен" бе представена за първи път пред великотърновска публика. Спектакълът, който е поставен през 60-те години на XX век и дълго време се води за модерна постановка, бе изигран на хълма Царевец. Въодушевената и екалзтирана от първия спектакъл публика бе спечелена отново с вълнуващия сюжет, страстните емоции и силните характери, изразени чрез музиката и танца. Спектакълът "Кармен" е признат в целия свят за най-добрата постановка на Алберто Алонсо, за това всички го смятат за класика.

С българската "Кармен" - прима-балерина на Софиската опера и балет Диляна Никифорова, разговаряхме веднага след постановката. Оказа се, че нейният баща е от Еленския край и заради това тя толкова много обича и Велико Търново, и хората тук. А за превъплъщението си в ролята, изиграна от голямата Мая Плисецкая в "Большой театър", Диляна Никифорова сподели само добри отзиви.

Предизвикателство ли беше за Вас да танцувате Кармен?

Това е един от много любимите ми балети. След като преди повече от 50 години Алберто Алонсо създава постановката за Мая Плисецкая, той години наред я е променял при всяка постановка. Поставял я е лично и в България, с балет "Арабеск". След като той почина, последната му съпруга направи последната постановка и аз съм страшно щастлива, че я има в Операта от миналия сезон, защото е невероятно предизвикателство не само като образ, но и като хореография. При тази изключително самобитна хореография, с интересно режисьорско решение е истинско удоволствие за артист, особено, когато е във възрастта на опита, да има възможността да танцува такава партия.

Тежка постановка ли е? Вие бяхте през цялото време на сцената...

В сравнение със старите класически балети като "Лебедово езеро", "Спящата красавица", "Лешникотрошачка" - не е толкова тежък, но е изключително сложен като култура на движение, защото това не са обичайни движения и всяко едно трябва да се изпълни много прецизно, с много точна музикалност и амплитуда, която е свързана с всички части на тялото. Много неща са заложени в хореографския тест като образ. Пипкаво и трудно е за работа, но точно това е интересното и предизвикателното.

Мая Плисецкая е танцувала в "Большой театър", Вие танцувате на Царевец - намирате ли някаква аналогия?

Много съм различна от Мая Плисецкая и никога не съм се опитвала да приличам на нея. Но да танцуваш на това историческо място, където са живели българските царе, е изключителна привилегия. Позволиха ми да се кача до Двореца с колата си (наричам я "Фъстъчка") и се чувствах като истинска принцеса и царкиня, а Фъстъчка беше моята каляска. Имах усещането за невероятна привилегия.

Велико Търново е уникален град, запазил историята на България. За мен и целият балет преживяването е уникално и ще си тръгнем от тук само с хубави спомени. Особено, ако съм играла добре и публиката е останала доволна.