Вход | Регистрация

Акад. Иван Радев за "Паисиада" и будителите

Акад. Иван Радев за "Паисиада" и будителите
РБ "П. Р. Славейков"
Акад. Иван Радев е литературовед, историк, културолог и писател. Автор е на 40 книги. Интересите му на изследовател са насочени към явления на българската литература, история и култура от ХІХ-ХХ век. Издал е трудове и монографии. Сред постиженията му се нареждат изследвания върху специфични аспекти на общодуховния живот у нас през Новото време. Акад. Иван Радев е номиниран от РБ "П. Р. Славейков" - Велико Търново за ежегодната награда "Паисий Хилендарски", която се присъжда от Министерството на културата за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.

В навечерието на 1 ноември - Деня на будителите, акад. Иван Радев  представи пред приятели, колеги и студенти от Великотърновския университет книжната поредица "Паисиада", посветена на 250 години от написването на "История славянобългарска". Той е автор на "Паисий Хилендарски и Търновския край" и "Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му", а в  "Летопис Славяноболгар" участва със студия.

В книгата "История славянобългарска и кръщелното свидетелство на Нова България" има текст, който препраща към оригинала на един от основните източници на "История славянобългарска" - "История на южните славяни" на Мавро Орбини. Благодарение на католическия монах, написал "Царството на славяните", книгата е преведена на руски по времето на Петър I, след което попада в Атон и Хилендарският монах ползва руския превод за написването на "История славянобългарска". С написването на книгата Орбини си навлякъл гнева на Ватикана и дълги години книгата е била забранена, но вече я има и на български, и на английски език.

Въпреки отпечатването им за юбилея, книгите не са юбилейни, твърди авторът. "Всяка една от книгите е с различен характер. Няма елейни слова, вдъхновяващи повици и интерпретации на първия предговор. По своята същност книгите са опит за една равносметка на това, което е Паисий в очите на няколко поколения до нашето време. Като човек, обрекъл се на Възраждането, аз съм много удовлетворен.

Първата книга е с текстове, посветени на спецификата при преоткриване на "История славянобългарска" в Търновския край. Втората книга е очерково изследване на Кесриевия препис на "Историята" и опит за адаптирането й на съвременен български език. Третата е моят отчет към делото на Паисий и в нея съм се опитал да кажа това, което мога, на базата на колкото се може по-широк кръг от преписи на "История славянобългарска", каза в представянето на творбите акад. Радев.

Работил е с около 13 преписа, като 6-7 от тях за пръв път е "вкарал в литературоведческо и интерпретаторско обръщение", които до този момент са стояли само в описи на Деньо Цонев, Христо Кодов и Маньо Стоянов. Използвал е и 2 копия, изпратени от унивреситета в Охайо, САЩ. "Опитах се да дам път на това, което мисля, че е основно в бъдещето на паисиезнанието. Повече могат да ни дадат преписите, които са продължение на Паисиевото битие, разгръщат активното му присъствие, свидетелстват, че е жив през десетилетията.", обясни акад, Радев.


Специално за Север.бг той изрази виждането си за просветителството днес в лицето на интелигенцията.

Акад. Радев, кои са българските будители днес?

Аз не виждам български будители днес. Може би, защото имам като критерий личностите от Българското възраждане. Там картината е достатъчно пъстра и естествено разположена, за да се открои кои са революционерите, кои са носителите на просветното начало. И тази междинна линия, този междинен пласт на дейци от типа на Неофит Бозвели, отец Матей Преображенски, които чрез словото революционизират, чрез възможностите на духовното осъществяват реформаторските жестове.

За мен това са будителите. Типичен будител е Паисий Хилендарски. Виждате как от една инертна среда на монашеското съсловие той тръгва, преодолява го, съумява да напусне Атон. Ражда идеята в Атон, но тя не работи там. Той и не се залъгва, а тръгва с нея по българските земи. Това е голямата, действената личност, прежалила себе си, заложила всичко на делото.

В този смисъл днес не виждам будители. С лекота раздават - този е последният възрожденец, онзи е последният възрожденец... Но човек като се вгледа в подбудите и съображенията, се сблъсква с разминаването. Тука не е въпросът само в това, има ли будители, или няма...

Трябва ли да се събуждат хората днес?

Хората нямат нужда от събуждане. Те са наясно. Събужда се този, който е заспал, който е неук, който има липси в познанието, в натрупвания опит... Днешният човек е обременен от познания, от опит, от житейски примери... Значи нещо друго е необходимо днес.

Какво е то според вас?

Не мога да ви кажа. Аз съм краен скептик  към това, което е съвременният живот. Занимавам се с тези неща, осъзнавайки го като еднорелсов път, заравям си главата в пясъка - поне аз да си свърша моята работа. Не храня никакви илюзии за общия ход на националния живот, колкото и да ми е не просто тъжно, а скръбно и отчайващо от един такъв извод. Защото аз съм се обрекъл на тези неща, те са ми смисълът и като отпадне това като опора, разбирате, че нищо не остава.

Тук не става дума за случая 1989 г. Въпросът не е в политиката. Въпросът е в това, че българският народ няма национални идеали, не ражда достойни политици, които да защитят българското, и с този глобализъм и мръснишката роля на цивилизования Запад, който на такива малки нации не дава никаква възможност да проявят самостоятелност. Всичките тези програми и проекти за мен не са свидетелство в тази насока.

Казвате, че народът ни няма идеали...

Кризата, за която постоянно одумват банки и икономики - аз не ги разбирам тези неща, но, според мен, тръгва от криза в идеалите. Нашата цивилизация в този си вид няма набор от идеали, които да преследва, от доктрини, които да са носители на нещо ново и обещаващо, и оттам всичко това рефлектира.

Кой трябва да създаде идеалите или пък е имало, но са загубени?

Това би трябвало да е дело на интелектуалния елит. За него имам моя убедителна схема, според която възрожденската интелигенция защитава мисията си и водаческата си роля и затова са и много от жертвите. Като се появи въстание, буна или заговор, българинът с охота жертва даскалите, интелигенцията... Но въпреки това възрожденската интелигенция, която и осъществява Освобождението, освобождава законодателните норми на Нова България - за пример е Учредителното събрание, в което участват умни и мъдри хора и независимо от вътрешните ежби, приемат Конституция, която има десетилетия живот.

Около 1906-1907 г. интелигенцията ни като социална прослойка загубва тази си опора и загубва ролята си на опора. Оттогава тя е обслужваща, слагаческа. На 9 септември всички се "превъртат" - никой, заради идеите си, не е емигрирал от българската интелигенция.

Вижте Русия - от Дягилев /Сергей Павлович Дягилев - прочут руски балетен импресарио, основател през 1911 г. на една от най-прочутите балетни трупи за всички времена - бел. ред./ до Иван Бунин /писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933 - бел. ред./ емигрират в името на вчерашните си идеи.

В България никой не емигрира. Всички свиват уши, защото, както казваше баща ми "лягай ниско - летят биволи". Същият рефлекс се получи и през 1989 г. Доста отдавна съм член на Съюза на писателите и ги познавам в писателските среди. Виждал съм ги как слухтят и чакат да ги обявят за "народни", "заслужили"...Когато сме били на почивна станция, съм виждал как пращат жените си да танцуват с Тодор  Живков. Изведнъж се оказа, че били дисиденти. Какви дисиденти са те?!

Оказва се, че това е една нискостеблена интелигенция, плитко посята. Интелигенция, която е готова да обслужва и която се е отказала от водаческата си мисия.

С две думи - не сте оптимист?

Хич, даже... Хич!


_________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар