Бяла Черква почете Филип Тотю
Експозицията е посветена и на няколко бележити годишнини от историческото минало на града
Исторически музей - Бяла Черква
Бяла Черква почете Филип Тотю.
На днешния 10 април се навършват 184 години от рождението на легендарния войвода.
По този повод в Исторически музей - Бяла черква беше тържествено открита гостуващата изложба на Регионален исторически музей – В. Търново - "Филип Тотю между мита и историята”. Експозицията е посветена и на няколко бележити годишнини от историческото минало на града - 147 години от преминаването на четата на Филип Тотю край Бяла черква, 105 години от поставянето на паметен знак – Кръста на Комитския дъб – на мястото, където е отседнала четата на 20 май 1867 г. след сражението край с. Върбовка и 125 години от учредяването на Белочерковското Поборнико-опълченско дружество.
Стефан Бейков, уредник в отдел "Възраждане” на РИМ-В. Търново представи изложбата и изнесе интересна беседа за живота на легендарния войвода пред посетителите - ученици и граждани.
Представители на местния клуб "Традиция” пък се въплътиха в образи на четници и допринесоха за съпреживяването на атмосферата от бунтовните хайдушки години на Българското Възраждане . Изложбата ще остане в залата на Белочерковския музей в продължение на два месеца, до 9 юни-и ще бъде отворена за посетители и гости на града.
Филип Тотю е български хайдутин и революционер, виден деец на българското национално-освободителното движение през XIX век.
Роден е като Тодор Тодоров Станчев в търновските колиби Гърците, днес част от село Вонеща вода. Син е на Тодор Станчев, който като чирак в младежка възраст окуцява и остава в паметта на хората като Тодор Топала. На турските власти е известен като Тотю Топалский и под това име е бил търсен през хайдушките му и революционни години, според Филип Симидов. Бил е животновъд и търговец на едър рогат добитък и кози. След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода. Води дружина из Стара планина.
Попада в търновския и сливенския затвор откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния, с тескере на име Ради, първоначално в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар под ново име - Филип Тотю.
След Освобождението през 1878 г. бива забравен в румънски затвор, където излежава нелепа присъда по скалъпено дело. Завръщайки се в освободена България едва през 1884 г. живее в с.Острица, Русенско, а след това в гр. Две могили, където се занимава с градинарство. Получавайки скромна пенсия от българското правителство заради участието си в революционното движение, завършва дните си наричаният от всички свои съвременници Филип Тотю.
Умира в град Две могили, Русенско на 23 март 1907 г. На погребението му, неговият съратник Панайот Хитов произнася сакралните думи..."Тук почива страшилището на Турската империя". Днес родната къща на Тотю в село Вонеща вода, както и последния му дом в град Две могили са музеи.
