Владимир Радулов: Музиката ни е завладяваща
Проф. д.п.н. Владимир Радулов преподава в Софийския университет, в катедрата по специална педагогика . От малък свири на пиано. През 1972 г. е създал първия университетски джаз клуб в България. В продължение на повече от 33 години води джазовата емисия на програма „Хоризонт“ в Българското национално радио.
Север.бг спазва традицията да запознава читателите си с участниците в 4-ия Дикси Джаз фестивал в Търново. Този път ви представяме „Дикси ленд дуо" и разговаряме с ръководителят Владимир Радулов.
Г-н Радулов, представете вашето дуо?
С Венци Благоев се познаваме още от Рагтайм бенда. Като мой студент аз го изведох на сцената. Той беше първокурсник в музикалната академия, а ние търсехме тромпетист. В него открих изключителния талант. В последствие той сам се разви. Талантът не може да бъде спрян – той има собствени заслуги.
Дуо в софийските джаз клубове свирим от февруари тази година. Музиката ни се харесва много на хората и се приема добре, защото е много динамична, мелодична и завладяваща – иде ти да танцуваш. В своята зора тя се танцувала и до Втората световна война е имала функционален характер. Имали сме участия в клубове в Стара Загора, в Пловдив.
Какво е мнението ви за фестивала?
Много е забележителен, защото в България няма жанрови фестивали. В Банско фестивалът е голям и добър, но там свирят всички стилове, докато тук е профилиран и това му прави чест. Сцената е отлична, публиката е много добра и най-вече мястото е изключително подходящо.
Голям ли е интересът на студентите със специални потребности към тази музика? Успяват ли да се реализират след завършване на университета?
Има два проблема – социалното им интегриране в обществото и професионалната им реализация. Първият проблем в България се решава бавно, но успешно. Предстои да преминем от интегрирано към включващо обучение, при което масовото училище да приема основната отговорност на обучение на всички деца със и без проблеми, от етнически и скитащи групи, скитащи бездомни деца и др.
Вторият проблем с професионалната подготовка и трудоустрояването е много сериозен и не е решен никъде по света. В западните страни тези младежи получават допълнително социална подкрепа във финансово отношение, но ние сме бедна държава и това все още не може да бъде направено, но аз съм оптимист. Някой ден и това ще стане, просто процесът е бавен и труден.
Вашият стил на представяне на музиката е много интересен – преди поредното изпълнение разказвате на публиката за това, което ще чуят. Това само ваш стил ли е?
Аз наистина подготвям публиката - разказвам за времето, за песента (защото не всички знаят английски език) или за пиесата – кога е създадена… От тук нататък слушателят е свободен да избира или да интерпретира, както той иска. Но музиката не може да бъде разказана.
Има ли вече известни имена сред Вашите ученици?
Най-известният е Венци Благоев, когото изведох на сцената. Христо Златинов, който е много добър кларнетист – свири в чужбина с много големи успехи в областта на джаза, също е мой ученик. Нямам претенциите да съм педагог, но събирам млади джаз музиканти в университета и им давам възможност да растат по-нататък. В нашият клуб на университета през 70-те и 80-те години са свирили всички известни имена в българския джаз.
