Иван Габеров за "Алхимията на живота"
110 притчи за любов, вяра и упование
Най-новата си книга "Алхимията на живота - притчите на последния" представи пред великотърновската публика в регионалната библиотека вчера писателят и издател Иван Габеров. Тя е продължение на "Алхимията на живота – аксиомите на последния”.
Новото издание съдържа 110 притчи и е разделено е на три големи части – любов, вяра и упование.
"Аз се опитвам да реабилитирам учението на Исус за любовта като учение, за представата за единство, характерна за Изтока. Затова и основната идея на книгата е, че кризата в съвременното общество е следствие на подмяната на ценностите. А целта й е да обясни нещата отвъд християнската представа за саможертвата на Христос. Да обясни защо самият Христос е идвал много пъти преди, воден от собственото си желание да помогне на човека. Той казва "Oбичайте Бога и ближния както себе си”. А християнството издига в култ не любовта, а греха и срама от първородния грях. То припознава като висша форма на грях любовта, което практически унищожава идеята на създателя Христос", пояснява Габеров.
Затова е важно да се говори за любов. А и когато човек върши нещо от любов, той е пълновластен да твори, а когато е подтиснат от опасността да бъде съден от Бога, той не съществува. Затова любовта е и енергията на случването и онова, което съществува, и онова, което не съществува, което може да се прояви и да не се прояви.
"Понякога ни се струва, че ежедневието отрича любовта и го замества с нагона, но навсякъде, в основата на всички нещата, които макар и на пръв поглед да не ни харесват, е любовта. Тя е толкова многоизмерна, че анализирането изисква постоянство, усилия, доверие. Компенсира всичко онова, което ни се струва, че тежи в живота и именно това е баланса между нея и битийното съществуването, единството на живота", разсъждава авторът.
А защо алхимия, защото тя е представата за единство, трансформирането на Божиието намерение в нашите действия и израстването, и осъзнаването ни. Това е въртене между битийното и духовното, материалното с интелектуалното, преливането на страха в надежда, надеждата във вяра, вярата в любов.
Иван Габеров допълва, че именно неговите родители са го научили, че мъдростта на живота е по-дълбока от очевидната на пръв поглед и в нея се открива много повече, ако човек има време да я анализира.
"Това съзерцание на нещата съм го научил от тях. Защото имах време да мисля и те ме оставяха да мисля. Имаха доверие в мен, както аз в децата си. Получих много добър личен пример, с отдаденост към семейството, с това да бъдеш лоялен към близките си, да успяваш за сметка на някой, с факта, че приемаш нещата от живота и търсиш мъдростта в тях и се опитваш да ги изпълниш със съдържание, и да негодуваш от това, че не ти стига", заключава Габеров.
