Изложба на италиански футуризъм в Павликени
Изложба на известния италиански футурист Мино делле Сите ще бъде показана в Павликени. Днес от 17:30ч. в голямото фоайе на НЧ "Братство-1884” ще бъде открита експозицията, която е съвместна инициатива на Община Павликени и Италианския културен институт. Лично директорът на института г-жа Анна Амендоладжине съдейства изложбата да бъде показана в Павликени, където вече гостуваха няколко изложби с италианско изкуство.
Информация за Мино делле Сите
Художникът е роден през 1914г. в град Лече. Едва шестнадесет годишен, се премества в Рим, където година по-късно по повод "Първа изложба на Аероживопис – футуристичен подарък за авиаторите”, се запознава с представителите на движението. От 1931 той се присъединява към футуристичната поетика, като изгражда дълбоко приятелство с Маринети, Прамполини, Дотори, Филиа и Дюлгеров и през 30-те години участва с тях в най-важните италиански и европейски изяви на движението. От този момент той изцяло принадлежи на аероживописта, до такава степен, че Енрико Прамполини, възхищавайки се на картината "Синтез на завъртане” (акварел от 1931г.), възкликва: "Ти си един от нас!”
Аероживописта, появила се през втората фаза на футуризма, е с по-близка до кубизма визия и измества вниманието на футуристите върху силните преживявания, вдъхновени от естетиката и динамизма на полета.
През 40-те години на миналия век Деле Сите разширява своите изследователски дейности и в други области, като например стенна пластика, църковна живопис, скулптура, музика и журналистика. През следващите десетилетия художникът експериментира абстрактно-символични форми, развива темата за структурните автоматизми, но остава верен завинаги на футуристичните влияния. Мино Деле Сите умира в Рим през 1996 г.
Информация за италианският футуризъм
Италианският футуризъм възниква официално в Париж през 1909г. с идеята да преобрази света, който ни заобикаля, повлиян от индустриалните технологии, намерили приложение в изкуството и архитектурата. Новаторската сила на футуристичното движение се изразява в търсенето на нов език, основан върху преплитането на изкуствата и потенциала на технологичните открития, на електричеството, скоростта на колите и зрелищния самолетен полет.
Футуристите изследват всяка форма на изразяване, от живопис до скулптура, от литература, поезия и театър до гастрономия, без да пренебрегват музиката, архитектурата, танцът, фотографията и киното.
Официалното наименование на движението е заслуга на инициатора му, италианският поет Филипо Томазо Маринети. Той излага основните принципи на движението в Манифест на футуризма (1909), първоначално публикуван в различни италиански вестници, както и във френския ежедневник Фигаро на 20 февруари 1909. Умберто Бочони, Карло Кара’, Джакомо Бала, Джино Севернини и Луиджи Русоло са между творците, които подписват Манифеста.
Към тях се присъединяват втората вълна футуристи, между които са Филиа (Луиджи Коломбо), Енрико Прамполини, Марио Сирони, Арденго Софичи, Отоне Розаи и дори художникът, архитект и дизайнер от български произход, Николай Дюлгеров.
През този период футуризмът намира последователи в цяла Европа. В България и по-точно в град Ямбол, списъкът на творците, присъединили се към движението, е дълъг: Иван Ненов, Сирак Скитник, Кирил Кръстев и дори поетът Гео Милев. Ражда се и футуристичното списание "Крешендо”, в което са публикувани различни манифести. Българските творци се свързват и с други европейски активисти и дори с Маринети, който в своите писма се обръща към тях с " Мои драги приятели футуристи”.
