Колективна изложба откриха художници в клуб "Таралеж"
Още по темата
Повече за:
Изложба "Рисунки" откриха вчера Мина Спиридонова, Галин Йорданов, Наню Бакалов и Христо Христов в галерията на "Таралеж" във Велико Търново. И четирамата са бивши възпитаници на Факултета по изобразителни изкуства към ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
Изложбата им ще остане до 25 октомври, така че имате време да наминете през галерията и да разгледате творбите им. Кой знае - може пък там да чака вашата картина!
С какво си изкарвате хляба?
Галин: С рисуване, по-малко, да не кажа рядко. Основно реставрирам сгради или санирам. Но страстта ми е рисуването. Мечтата ми е да се занимавам с концепт арт на филми. На този момент го правя, не на професионално ниво, но имам заявка за такова.
Мина: Продавам бижута в един магазин, но рисувам в свободното си време. Пиша разкази, фентъзи и фотографията много ме влече.
Галин: И пее страхотно.
Христо: Живея на село и се опитвам да се занимавам с изкуство там и тук. За момента успявам повече тук, но и там напоследък се развиват нещата. Изпълнявам поръчки за стенописи в заведения, спортни площадки, рекламни табла...Иначе парите си ги изкарвам с монтажна дейност - саниране на жилища по алпийски способ.
Наню: Помагам на хората, които реставрират сгради. Имам хубави приятели, с които се събираме, рисуваме и правим изложби.
Как се роди идеята за тази изложба?
Христо: Наню бе свързващият елемент. Той се познава с момичетата и момчетата от това прекрасно място - "Таралеж".
Галин: Свърза ни приятелското отношение на всеки един към другия. Приятелството по-точно, защото приятелско отношение имаме към съседите, например. Просто от дума на дума взе че стана изложба, благодарение на доброто желание на Наню и Христо.
Мина: През месец юни запазих датата за изложбата в "Таралеж" и казах на момчетата, че имат четири месеца и да се стягат.
Наню: Жената винаги е по-смелата, а мъжа само се бие в гърдите и има много идеи. Мина бе тази, която дойде и каза това е точката, която трябва да достигнем. Тръгнахме да я следваме и нактрая я стигнахме. Беше много хубав пътят до нея, защото започнахме да мечтанем като художници, да виждаме нещата като художници и, предполагам за всикчи важи, да бодуваме и да се притесняваме. Има някаква суета, но тя е благодарение на това, че сме искрени хора и всеки иска да покаже нещо. Красиво е, че се събрахме и направихме нещо заедно като приятели. Създадохме своя история в галерия на наши приятели. Галерията бе поводът да направим изложбата. Идеята се зароди и ние вложихме в нея някаква енергия. А когато тя е позитивна и е в правилната насока, тогава нещата се случват и се палят и други млади хора. Това е едно огнище и се радваме, че сме част от него.
А сега накъде?
Христо: Поставената точка, за която Наню спомена, отмина като нещо абстракно, което сме виждали в бъдеще. В катеренето има един термин - опорна точка. Мисля че тази точка е опорна и можем да стъпим на нея.
Наню: Надяваме се това да е началото на нещо много по-градивно и мащабно.
Талантът, според вас даденост ли е или се научава?
Христо: Това е един цялостен процес. Има много клишета на тази тема. На първо място човек трябва да е наясно с това, какво иска да се занимава и най-малкото да е сериозен със себе си и да отдава внимание на това, с което се занимава.
Наню: Талантът не е постоянна величина, ако не бъде открит и не се се работи по него.
Мина: И все пак трябва да има подходяща среда. Ако в даден момент я изгубиш, не остава много от таланта. Трябва да има дразнител и група от хора, които да споделят някакви общи идеи.
Галин: Смятам, че може да не си толкова талантлив, но трябва да си много силен като присъствие и характер. Може да си много талантлив и никой да не разбере за теб, ако нямаш силен характер.
________________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
