Николай Колев: "Не изключвам идеята да издам едно спретнато томче"

На 12 януари в Клуб за културни инициативи "Таралеж" се проведе "Изобразителен рецитал" на хаджи Николай Колев. Проявата премине под надслов "Fabula Docet" (Баснята Учи).

Авторът събра свои приятели и почитатели и сподели с тях забавни историйки със сюжет от битието на цветята, животните, хората и нехората.

Николай Колев е работи работи в Регионалната библиотека "П. Р. Славейков" в старата столица. От години е завладян от магията на книгите и пише басни, разкази и поезия.

Ето какво каза за своето творчество самият хаджи Николай Колев:

От колко време пишеш?

Пиша от началото на студентските си години. Попаднах в един поток от запознанства с интересни, забавни и изключителни хора. С две думи чешити, които не те оставят да си почиваш в летаргия и самота. Само колегите ми историци бяха 120, а новите запознанства летяха като лавина. Тогава в честите срещи в кафето до аудитория 5, КЕВ-а, "Синята лодка", Факултета, "Зомботеката" на Джони и къде ли още не, изпитах силна потребност да изразя мислите и преживяванията си в слово. Колежките пък индиректно ме подтикваха да "облека" в букви романтични ми чувства към тях.

Първите ми литературни опити бяха много забавни. Дори и сега, след толкова години, мнозина познати от студентския период все още си спомнят за онези първи творби и ги цитират.

Знам, че не пишеш само проза, защо избра в последния ден от 30-те твои години да споделиш с приятелите си именно тези хумористични историйки?

По време на рецитала не представих нито една от гореописаните творби - смятам, че те са твърде авангардни, а бе добре слушателите да посвикнат малко с моя стил и изказ.

Историите, които прочетох са писани в периода 1998 - 2004 г. Те представляват един втори период в моето творчество, който се характеризира с развитие на някои философски теми и чист експеримент с буквите, думите и фразите.

След тези "басни" последва един доста различен период. Разказите които написах през годините от 2005-2008 са по-разбираеми и по-дълги, защото са писани за излизащите през това време списания във Велико Търново.

Извадка от тях, може би ще представя през есента в Клуб "Таралеж", отново по покана на Сдружение "Идействие".

В началото на събитието ти покани присъстващите, тези които проявят желание, ако се вдъхновят, да нарисуват нещо, свързано с прочетеното от теб. Какви са крайните резултати?

Резултатите от илюстрациите ме изненадаха. Рисуваха предимно децата, защото, предполагам, техните родители слушаха словото. След края на рецитала, няколко човека изразиха желание и си взеха част от напечатаните истории, за да ги илюстрират за домашна работа. Така че идеята за илюстрации ще има продължение.

Мислил си някога да издадеш книга?

Макар да съм скептичен към евентуалния интерес на масовия български читател към книги на "анонимни" автори, все пак не съм изключил идеята да издам едно спретнато томче и аз. Обаче имам изисквания, да не прилича на брошура или тетрадка. Ще е нещо с дебели корици, за да създава добро усещане при четене.
От "Таралеж" обещаха да ми помогнат с кандидатстване за финансиране по проект. А процесът на илюстриране вече е стартирал.

Пълен си с истории, има ли такава, която да ти допада най-много и описва живота ти дотук?

Много харесвам писанията за "Феномена "Прилеп" и "100-годишния геврек", но историята, която ме описва е следната:

Седмичната програма на Човека
 

Понеделник
В понеделник ми поникна първият зъб. Много болеше! Въобще седмицата не започва добре.

Вторник
Във вторник разбрах, че моят втори баща, всъщност ми е роден, но това всъщност не беше първата лъжа относно “личността на бащата и ролята му в моя живот”.

Сряда
Днес е сряда, а аз получих диплома за средно образование с общ бал : Среден 3.33

Четвъртък
Днес навърших 44 години, 4 пъти се жених и май имам 4 деца, но пък кой да ми каже?!? Все пак пазя лоша детска обремененост, описана в детайли във вторнишката част на настоящия животопис.

Петък
Днес пет пъти се будих, не можах. Сигурно съм умрял!
Не, просто още сънувам, а и имам още 2 дни живот.

Събота
Събота е хубав ден. Стоя на топла пейка в парка. Приятно ми е да изтупвам прашния килим на спомените.
Ето, изплуват:
Първата ми цигара – изпитвам странна сладост;
Първата ми любов – изпитвам странен сърбеж;
Първата ми целувка – жалко е, че вече нямам зъби.
Изпускам тежката тупалка на спомените върху главата си.
Вече се рея в пространството.

Неделя
Неделята е Седмият ден. Тук Господ си почива. Време е и аз да почина.
- Лека нощ и много ви здраве!

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg