Орлин Анастасов: "Атила е положителната фигура в тази постановка"

Малко преди премиерата на операта "Атила" с режисьор проф. Пламен Карталов потърсихме главното действащо лице в нея Орлин Анастасов. Ето какво ни каза той за нетипичното в тази постановка и разбира се за себе си.

С какво ви спечели ролята на Атила, режисирана от проф. Пламен Карталов?

Имахме си уговорка да направим този спектакъл още преди да се знае кой ще бъде сценограф и режисьор. Още миналата година по време на репетициите тук за операта „Дон Карлос”, разхождайки се из руините, решихме, че най-подходящото заглавие за тази атмосфера би била точно операта „Атила”. Оттам нататък всичко е процес на работа. Когато се работи със сериозни хора, с музикално грамотни и изключително подготвени, няма нужда от много убеждаване. Достатъчни са няколко думи и се разбираме, а и с Пламен Карталов работим вече повече от 10 години.

С какво е по-различен образът на Атила в постановката на проф. Карталов в сравнение с този, който се играе по сцените на цял свят?

Потърсена е една препратка към времето, т.е. постоянно се разменят позициите на главните действащи лица. Пламен Карталов се е опитал да представи моя персонаж Атила различно от типичния му образ на най-жестокия  тиранин, който е съществувал някога. Той е потърсил чисто човешкото в този герой. Донякъде всичко се обръща и като се замисля именно Атила е положителната фигура в тази постановка. И това не е случайно. Мисля, че стана сполучливо. Постановката оставя доста вратички на публиката, дава й повод да се замисли за момент и да се постави, както казват италианците, „в обувките” на този човек. Ще ги накара да погледнат от другата страна на сцената. Тук има много провокативни психологически моменти.

Тази постановка е интелектуално предизвикателство. . .

Да, определено. Операта е най-комплексното изкуство и ако добавим още един компонент към тези, които я съставят, няма да е фатално.

Кой е Орлин Анастасов извън сцената?

Този Орлин Анастасов много малко хора го познават и донякъде съм щастлив от този факт.

Какъв бихте били, ако не бяхте оперен певец, имали ли сте други стремежи в по-ранни години?

В тези ранни години в повечето случаи говорим за леко необосновани стремежи. Ако може въобще да се говори за някаква зрялост, първа зрялост, в която човек може да вземе важно решение, аз взех това решение още тогава. Затова не мога да си представя какво бих бил, а донякъде и не искам, защото се чувствам един щастлив човек поради факта, че са ми дадени не само качества, но и възможност да ги покажа на целия свят. Продължавам в тази насока.