Въпросът, относно автентичността на известното в цял свят Панагюрско златно съкровище, провокирал интереса на етнолога и траколога Валентин Деневски преди около 10-ина години. Повод за продължителното изследване на великотърновеца станали "изпуснати" мнения в общественото пространство, че е много вероятно златните съдове да са подменени в Лондон при някое от множеството "гостувания" на съкровището зад граница.

Етнологът достигнал, както сам се изрази, до "възлов момент", който можел да потвърди дали съкровището, което в момента е изложено във Варна, е оригинал или не. За да се аргументира, Денев посочи изследвания и коментари на утвърдени имена в археологията и науката:

Най-ранното изследване за един от ритоните с форма на женска глава, в чиято горна част има сфинкс, е описал в книгата си Иван Венедиков през 1961 г. Това същество е с отрязани крила. Венедиков пише: "Крилата в горната част са отчупени и липсват".

В няколко от изследванията си за Панагюрското съкровище археологът Георги Китов също твърди, че "крилата на сфинкса липсват". В брошурата на Пловдиския археологически музей за съкровището, директорът на музея Костадин Кисьов също поддържа тезата за крилата: "В горната си част дръжката на съда завършва с фигурата на крила от сфинкс, с дълга извита опашка. Крилата на сфинкса липсват. Предполага се, че са загубени при намиране на съкровището.".

Доказателство, че това не се е случило към оня момент, а в последствие, е и публикация в по-специализирано издание, от нумизмата на Пловдивския археологически музей Камен Колев, който съвсем прецизно и коректно посочва данни, относно крилата.

В статията той пише и също цитира най-доброто изследване до момента на Венедиков, че "двете крила на сфинкса с тегло над 4 гр са отчупени от намервачите, като едното е било загубено.", цитира Деневски записаното в инвентарната книга на музея в Пловдив.

Тракологът изрази съмнение относно това, дали крилата са отчупени от братята, намерили съкровището. Според него е логично, ако са взели едното крило, да направят същото и с другото. Факт е обаче, че в директен разговор с директора на Пловдивския археологически музей доц. Костадин Кисьов, той е отговорил: "Крилото е при мене, пазя го, защото един ден, като ми върнат съкровището, на базата на това крило ще разбера дали са ми върнали оригинала или не".

Установяването дали златните предмети са автентични може да стане безпроблемно и лесно, с апаратура, която да изследва наличието на ценния метал в крилото и в останалите съдове, смята Валентин Деневски. Той показа и снимки, направени от Иво Хаджимишев, които също провокират към повече изследвания на експонатите. Деневски възнамерява да се срещне лично в началото на ноември с проф. Божидар Димитров, с когото да обсъди тази възможност. Целта е да се преустанови "хвърлянето на съмнения в общественото пространство."

Етнологът е на мнение, че категоричен отговор по въпроса и най-аргументирано мнение може да даде доц. д-р Тотко Стоянов от СУ. Великотърновският проучвател пита и друго: "Защо се мълчи, след като не един и двама човека знаят за това. Странно е, че никой не обръща внимание, а съмнението трябва да се разсее. Най-сигурното доказателство за хората ще бъде липсващото крило и качеството на златото. "

Валентин Деневски се занимава с тракология от 1994 г. и има множество публикации по темата в няколко академични издания. Смята, че темата за съкровището в последните години е преекспонирана, от което то самото губи - губят се неговите по-същностни приносни моменти за тракийската култура и цивилизация и се губи смисъла, който то носи като послание.

"Жалко е, че никой не е видял 9-те съда като един текст. При тях всичко е свързано - форма на ритоните, надписите, изобразяването на божествата... Един детайл може да обърне представата за съкровището така, както се случи с "врачанския наколенник" на д-р Маразов", обясни Деневски и допълни, че това са национални символи, които са свързани, затова трябва да знаем истината, каквато и да е тя.

В момента 9-те съда на златното съкровище са във Варна. На 1 ноември официално ще бъдат върнати в Националния исторически музей в София.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg