Приключи археологическото лято при Бъзовец

Останки от сгради, част от разрушена укрепителна система и керамика отриха археолози при проучването на селищна могила до село Бъзовец, общ. Две могили, Русенско през юли. Общата проучена площ през сезона бе 115 квадрата. Специалистите попаднаха още и на предмети от  кост, камък, мидени черупки – антропоморфни и зооморфни фигури, сечива за ежедневни нужди, накити и предмети с култово предназначение.

Научен ръководител на разкопките бе археолога Димитър Чернаков от Регионалния исторически музей в Русе. В екипът му се включиха и доц. д-р Явор Бояджиев от Националния археологически институт с музей – БАН. научен консултант, инж. Дончо Караколев – художник, работници от община Две могили и трима доброволци,. Това са Вълю Анчев, Константин Георгиев и Петьо Пенев, студент по археология към ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".

Основната цел на проучванията тази година бе да се установи дали запазените видими надземни части от могилата са компрометирани от оранта. Обектът попада в обработваеми земеделски терени и повърхността му се обработва ежегодно, включително и нееднократно риголване. Следствие от това най-горните пластове от обекта са компрометирани и неговите параметри намаляват с времето.

Оказа се, че засегнатите културни останки (орница) върху обекта продължават в дълбочина до 0,35 м. От там надолу пластовете са запазени.

Проучваната селищна могила се намира на 2,5 км. югоизточно от с. Бъзовец в местността Адата непосредствено до р. Баниски Лом. Тя представлява натрупани останки от няколко селища едно върху друго от времето на ранната каменно-медна епоха (4800 – 4550 г. пр. Хр.). Има форма на пресечен конус, разполага се на площ от близо 4 дка.

По предварителна информация от музейните фондове и от местни жители, размерите на селищната могила в близкото минало са били значително по-големи. Обектът е посещаван нееднократно от археолози на Регионален исторически музей – Русе и по неговата повърхност са констатирани деструкции от разнесени структури (жилища, пещи и др.), фрагменти от керамика, кремъци, камъни. Материалите, които са събрани до момента, могат да бъдат отнесени към раннохалколитната култура Боян – Видра.

Входът на могилата е бил откъм югоизточната дълга страна. Имало е къща, разрушена от краткотраен пожар. До тази постройка от северната страна е имало долепена втора такава, чиито размери на този етап не могат да бъдат установени, тъй като нейните очертания излизат извън границите на проучваната площ. Сградата е имала същата конструкция като първата, но е била двуетажна. Тя е била разположена върху полегат склон от повърхността на могилата, затова от югоизточната страна е била "нивелирана" посредством полагането под основите й на дървени трупи.

Върху пода на втория етаж бяха открити няколко натрошени съда и находки от керамика. Сградата е била унищожена от силен пожар, доказателство за което са откритите множество мазилки и обмазки оранжево-червени на цвят с отпечатъци от колово-плетената конструкция, овъглена дървесина и петна от пепел.

След рухването на постройката и изгарянето на дървените трупи под нея тя е "хлътнала" в терена. Постройката е била компрометирана от две по-късни вкопавания – траншея и яма. Проучването на двете сгради не е завършено и предстои. По всяка вероятност те принадлежат към пласта от последното от горе надолу запазено селище. Предназначението им до момента не е изяснено. В югоизточната периферия на селището е открита ивица от разрушена фортификация с дължина 14 м и ширина 3 м.

Изградена е от необработени каменни блокове с различна големина и форма. Тя е била откъм незащитената от реката част на селището. Стената е по-ранна от двете сгради и вероятно хронологически се отнася към началния период от развитието на селището. В близост до нея са открити бойни принадлежности – каменни топки, костени и каменни брадви, върхове за стрели.

Ситуациите са свидетелство за протекли тук бурни събития в началото на Петото хилядолетие пр. Хр. Придошлото население на юг от Стара планина в района на днешна Североизточна България през ранната каменно-медна епоха е било принудено да изгражда първите за епохата укрепителни съоръжения с цел защита от вражески нападения от страна на местното заварено население. Причини за миграциите и воюването за новите територии вероятно са били заварените по-добри природно- климатични, хидрографски и почвени условия, които за били основна предпоставка за упражняването на най-важния поминък, свързан с прехраната на населението – земеделието.

Проучванията се реализираха с финансовата подкрепа на Община Две могили, със съдействието на частна фирма, с президент Златка Йорданова и с материална подкрепа от страна на Спас Генов, арендатор на терена, в който се намира археологическият обект.

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg