Росен Канев: Когато играеш на такова огромно място, трябва да се раздаваш докрай
Росен Канев е роден в София на 28 октомври 1970 година. Докато учи в Националното училище за танцово изкуство, участва същевременно и в спектакли на балет „Арабеск“. След като завършва той се присъединява към ансамбъла на Националната опера и балет, където работи вече 22 години. В неговия репертоар влизат роли от над 70 заглавия, част от които „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Жизел“, „Лешникотрошачката“, „Дамата с Камелиите“, “Зорба Гъркът“, „Пепеляшка“.Канев е играл като гост солист в Берлин, Атина, Лариса, Скопие,...
Често ли излизате по три пъти на бис?
Не. Често излизаме по 5-6 пъти на бис. Но днес падна много влага и беше доста мокро на сцената. Стана страшно! Хората падаха и ставаха, иначе щяхме да изиграем поне още два биса. Три са минимума.
Как Ви се видя публиката?
Чудесна. И доколкото знам, в Търново много харесват балет и искат да играем. Така че трябва само малко повече да се помолят и ние ще играем.
Как се играе на такава сцена?
Сцената е много особена. Отговорността да се играе на нея е голяма, заради историята която има. Тя е огромна като пространство. Тук се чувстваш на върха на планината. Но е доста трудна за обиграване, защото тя не е просто голяма - тя е безкрайна. Публиката е много далече и трябва да се съобразваш с това. Същото ми се е случвало на стадион пред 6000 души. Когато играеш на такова огромно място, трябва да се раздаваш докрай.
Влияе ли балетът на личния Ви живот?
Влияе. Ролите, които си сътворил, които си създал благодарение на много труд, много те променят. Просто те живеят някакъв живот в теб, който непрекъснато те тегли към тях. Странно нещо е това. Явно трябва да си много психически устойчив, за да удържиш раздвоението и разтроението, особено когато се налага да вложиш усилия, за да бъде ролята истинска.
Лишавате ли се от нещо?
Лишавам се от живота си. За това казваме нормалните хора какво правят и ние какво правим. Не мога да си позволя да изляза с приятели в четвъртък вечер, защото в петък съм на работа. Не мога да изляза в събота, защото в неделя имам спектакъл...
За сметка на?
За сметка на 25 години къртовски труд. Голямо удоволствие от сцената и дано публиката да е благодарна. Защото след като слезеш от сцената хората много бързо те забравят. Но няма значение - това е съдба! Трябва да има нови хора, които идват на мястото ти, продължават напред и те помнят такъв, какъвто си бил.
Мечтаете ли за някоя роля?
Не. Мисля, че всичко съм изиграл. Въпреки че онзи ден се сетих, че „Баядерка“ съм го играл, но не като спектакъл на голям театър. Но всеки човек има някакви пропуски. Изиграл съм любимите си роли и мечтите са осъществени.
Източник: Север.бг
