Светозар Кнезовски - Черният княз на българския театър, който радва децата

Лесно ли е да си актьор?

Съвсем не е така. Не е лесничко. Със сигурност има много неща, които трябва да умеееш да правиш. Но най-важното, според мен, е да имаш сърцето за тази работа.

Как посрещат хората по света?

Различно. Всеки човек си има предпочитания и това е неговото свободно право на избор да харесва или да не харесва нещо, да има какво да каже или да не каже, да изразява себе си или да не го прави...

Като уличен артист къде си се чувствал най-добре?

Навсякъде се чувствам добре като такъв. Не за друго, а защото нямам никакви очаквания никога. Пристигам някъде и искам само и единствено да зарадвам някого. Ако един човек успее да се зарадва, значи че съм си свършил работата.

Аз имам една прекрасна публика - децата, които ме зареждат непрекъснато. И когато вляза в салона за възрастни, имам какво да им дам. Това е невероятен обмен на енергииите, магично е. Всичко в живота е магия. Раждането е магия, приключването на живота е магия.

Кога разбра, че ще се занимаваш с това, което вършиш днес?

Още не съм разбрал. За мен всичко е приказка, много е вълшебно. Много е искрено, много е красиво това, което се случва с мен в живота ми. И съм много щастлив от това. Докато е красиво и вълшебно, аз ще правя това, ако някога спре да бъде красиво и вълшебно, сигурно ще стана юрист или лекар.

С усмивка посрещаш и привестваш вичко и всички. Наранявам ли си за това си качество?

Много. Хората ми се качват на главата непрекъснато. Обаче аз колкото и да съм усмихнат и приветлив и колкото мога да бъда най-добрия човек на планетата, така мога да бъда и най-лошия. Не случайно ме наричат Черният княз на българския театър. Съвсем не е шега това.

Откъде идва това име?

От дипломната ми роля, аз играех Воланд от "Майстора и Маргарита" на Булгаков /Воланд е Сатаната, отишъл в съветска Русия в човешки образ - бел. ред./. А после си завоювах съвсем прозвището.

Какво ще посъветваш младия и начинаещ артист?

Да не му пука. Това е най-важното. Дали ще бъде харесан, няма ли да бъде харесан. Когато отречеш себе си, когато премахнеш егото, съвсем без да искаш започваш да привличаш хората около себе си и те стават твои фенове, те стават твои приятели. Но първото нещо е да разкараш себе си. В момента, в който се страхуваш най-малко за това, какво ще си кажат хората, значи приключваш с кариерата си, на секундата.

Изобщо не трябва да се замисляш. Правиш само това, което ти харесва, по начина, по който ти харесва - винаги ще се намери публика за теб. За всеки артист има място под слънцето, независимо какво прави, независимо как изглежда, дали е завършили, или не е завършил. Повечето от големите имена в България всъщност не са виждали ВИТИЗ в живота си. Невена Коканова е едно изключително светло и близко примерче за това, че без да си учил, можеш да бъдеш една истинска звезда в България.

Има ли нещо, което не би играл?

Има много неща, които не бих играл. Ако не ми харесват нещата, които казва моят герой, нещата, които върши. Аз мога да играя и лошия, и добрия, но ако той не е добре представен. Нямам проблем с качествените пиеси. Имам проблем, когато не намирам никакъв смисъл да се прави. Думите, които изричам на сцената, за мен са изключително важни и аз много ги ценя и много подбирам текстовете, по които работя.

Кажи ми за твоя театър и каква е идеята му.

Това е един театър, който обиколи почти целия свят по фестивали, участия или пък сами сме си организирали разни неща. Напоследък играя сам. Нямам много колеги, които да са достатъчно свободни, че да пътуват из целия свят. А аз обичам да сменям често дестинацията. Не мога да се задържам дълго време на едно място.

През цялото време, докато съществува театър "Грифон", всичките му постановки могат да бъдат обяснени с няколко изречения - Научете се да казвате "обичам те" навреме; научете се да казвате "липсваш ми"; научете се да показвате болката си; научете се да плачете; научете се да се приемате такива, каквито сте; дайте си шанс да бъдете такива, каквито поискате.

Във всичките ми представления винаги става въпрос горе-долу за тези неща и се радвам, че част от публиката успява да ги разбере и да вникне в тях. Случва ми се много често да ме срещат хора, които да ми кажат, че съм им преобърнал живота, при което аз се шашкам и не вярвам. Оказва се, че след постановка хората намират автора, по който е направена, започват да четат нещата му. Интересуват се дали има и други постановки, ходят и ги гледат.

Да зарибяваш хората да се усъвършенстват, всъщност е експериментът в Експериментален театър "Грифон". Чувствам се пълноценен да раздавам себе си на хората и да ги накарам те да се научат да раздават себе си на себе си. Не на всички останали - на себе си. На всеки човек мисията му е различна, ако ти имаш 20 ст. в джоба си и срещнеш просяк или уличен артист, можеш да му дадеш 10 ст. Но ако ги нямаш? Затова хората трябва да се научат да се самоуважават, да държат първо те да имат.

А хората имат ли нужда от изкуство?

Да, имат нужда и си го показват, съвсем не бягат от него. Те просто не могат да си позволят в момента в България. Ако не заразяваме света с красота, с емоция положителна, ако не ги зареждаме с енергия, значи няма смисъл от артисти. Това е мисията на изкуството, то е създадено, за да радва хората.

Как ти се вижда атмосферата на фестивала?

Цялата улица е пълна с хора. Това е прекрасно. Те идват, знаят че е безплатно, но пък за сметка на това ни пускат парички в купичките. Всичко е наред - нямаме криза в душата, имаме криза в джобовете.

Къде могат да те гледат хората?

Навсякъде. Никой и никога не знае точно кога и точно в кой момент ще се появя. В страницата ми във "Фейсбук" пускам постоянно информация за това, кога и къде играя представленията си за възрастни. А иначе в Борисова градина много често излизам на "Слончето" и си играя с децата и куклите.

_________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg