Велико Търново е град, гордеещ се със своята бележита история. Някога българска столица, днес бившият Търновград е културен център, образователно средище, предпочитана туристическа дестинация.

Забележителностите тук не са никак малко и са крайно интересни: от величавия Царевец, през Балдуиновата кула, Трапезица, Арбанаси и още много много други.

Не на последно място старата столица е известна с големия си брой църкви и манастири - своеобразни стожери на българската православна вяра в тежки за народа ни времена.

В подножието на крепостта Царевец се намира църквата "Свети четиридесет мъченици". Нейната история продължава вече близо 8 века. Била е построена, украсена и стенописана по заповед на цар Иван Асен II. Поводът е грандиозната му победа над Теодор Комнин в битката при Клокотница от 9 март 1230 година. На тази дата е Денят на четиридесетте севастийски мъченици, в чест на които е дадено името на божия храм.
През XIII - XIV век тя е една от най-хубавите и богати църкви на манастира, наричан "Велика лавра". "Свети четиридесет мъченици" била изключително почитана от българите, а нейното изящество привличало голям брой чужди поклонници.

Днес в църквата се съхраняват три ценни за българската история епиграфски паметници: Асенева колона, Омуртагова колона и колоната от Родосто, датираща от времето на хан Крум. Известните и вечни Омуртагови слова могат да бъдат прочетени именно тук - върху неговата колона: "Човек дори и добре да живее, умира, и друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за оногова, който ги е направил."

Събирането на едно място на паметници от Първа и Втора българска държава цели да подчертае приемствеността на родните държавни традиции. Запазени са и някои фрески по стените, създадени от майстори на Търновската живописна школа. Оригинална част от постройката са мавзолеят, по чийто фрески има следи от имитация на цветен мрамор.

Интерес от запазените стенописи представляват "Света Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан", който се намира над входа на църквата, както и "Света Анна Млекопитателница" - над входа от притвора в църквата. Върху западната стена се има картинен календар в четири реда за месеците май, август и ноември. Предполага се, че достигналият до наши дни живопис датира от втората половина на XIV век.

В "Свети четиридесет мъченици" се намира гробът на св. Сава - пръв сръбски просветител и архиепископ, родственик на цар Иван Асен II.  В нея са погребани също царете Калоян, Иван Асен II, Михаил Шишман, цариците Ана-Мария и Ирина. Тленните останки на цар Калоян са положени тук тържествено на 19 април 2007 година - 800 години след неговата смърт.

Носят се легенди за положените в църквата български владетели, които я пазили от турците и не позволявали да бъде превърната в джамия. Преданията мълвят, че колкото и пъти да се опитвали да издигнат минаре, на сутринта то било намирано съборено. Това разгневило шейха и той заповядал всички гробове да бъдат изровени и костите на погребаните царе да бъдат изхвърлени. Тогава минарето било завършено, но точно над гроба на Иван Асен II. През нощта то отново било съборено, а сред народа се носила мълвата, че самият цар е извършил подвига. Няколко нощи по-късно шейхът бил пронизан с бляскав меч в собственото си легло.

Църквата се състои от две части - продълговата базилика и една пристройка, построена по-късно към западната ѝ страна. През 1327 година е почти разрушена от земетресение, впоследствие е възстановена през първата половина на XV век, като след това неколкократно е преустройвана и достроявана.

Множество значими за България събития са свързани с църквата "Свети четиридесет мъченици".
На 10 февруари 1879 година тук е извършена тържествената света литургия в чест на откриването на Учредителното събрание. На 27 юли същата година, отново в тази църква, е отслужена тържествена света литургия по случай избирането на първия български княз Александър I Батенберг.

На 1 и 3 август 1887 година са се състояли тържествени молебени във връзка с клетвата за вярност към Търновската конституция на новия княз Фердинанд Сакс-Кобурггота, положил я на 2 август 1887 година.

Особено важно за българската история събитие е тържествената служба по случай обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 година.

Не много известен на широката публика е фактът, че на 18 май 1888 година в църквата "Свети четиридесет мъченици" се е състояла сватбата на Стефан Стамболов с Поликсени Станчова.

Днес църквата е един от най-известните средновековни български паметници в България. Пропит от история, свидетел на някои от най-значимите събития на нашето минало. Олицетворение на българската святост и българската държавност. Място, което всеки българин трябва да посети поне веднъж в живота си!

_______________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg