"Изпуснати думи" раждат "позеленяла есен"...

Предварително подготвените журналистически въпроси към човек на изкуството губят своя смисъл и стават излишни, ако преди да ги зададеш, видиш и почувстваш самата творба... Тя може да отговори най-правилно на твоите питания - само тогава отговорите са истински...

Това се случи с мен на срещата с режисьора Радослав Гизгинжиев при представянето на късометражните му филми "Позеленяла есен" и "Изпуснати думи" във Велико Търново. Все пак, за да спазя "традицията" попитах автора за повода на създаването на филмите или - поне на единия... После анализирах за себе си видяното...

"Филмът "Позеленяла есен" е документален и е насочен към всички институции, които се занимават с изкуство. Той е посветен на тях. Провокацията дойде от ситуация, в която такава институция се опита да ме ограничи със своите стереотипи, и която беше решила, че есента не може да позеленее. А ако в изкуството есента не може да позеленее, не знам къде би могло...", обясни Радослав.

...Прожекцията започна... Първо за есента, а после за думите... Определено се впечатлих. Филмите бяха естествени - такива, каквито трябва да сме и ние - всеки ден, във всеки един момент от живота си, без маски и роли. Успях да уловя дълбочината на замисъла, видяното се пречупи през моето усещане за красивото и цветното, за щастието и любовта, докосна най-тънките струни на душата ми...

Гледах филмите още веднъж, за да затвърдя усещането, че това, което провокираха те, наистина още е живо у мен. Чувството се потвърди - замисълът на първия филм преливаше някакси във втория... Или обратно...? Всъщност е все едно! Важното е, че режисьорът е успял да "напипа" "болното" ни място, за което се боим да говорим - от срам и страх, за да не ни сочат с пръст като "различни". А това е смешно! Да се страхуваш да бъдеш ТИ!?

Интересен е художественият похват на автора. И в двата филма акцентът е върху човешките взаимоотношения, но погледнати от различен ъгъл. Ако в "Позеленяла есен" провокацията да се замислиш е словесна, то в драмата "Изпуснати думи" ефектът е постигнат чрез безмълвието на камерата - обективът деликатно се "вслушва" в думите на очите, изразът на лицата, застиналите в завист устни и безгрижна усмивка...

"Изпуснати думи" е първият игрален филм на Радослав и е по мотиви от разказ на Елен Пелин. Силното въздействие на лентата се дължи и на професионализма на актьорите. Главните роли се изпълняват от Койна Русева и Георги Вачев.

Препоръчах филмите на свои приятели... Те не ги разбраха... Или ги беше страх да си признаят, че са докоснати в душите си там, където и те самите не си позволяват да "бъркат" -  отново от страх...да не бъдат наранени, да останат неразбрани или излъгани... И останаха с маските си! А иначе, не че нямат сърца...

"Изпуснати думи" дават надежда да дочакаме своята "позеленяла есен", защото "в този свят...случайността е само прикритото лице на Бога, а любовта е неговото присъствие...затова трябва да обичаме, за да бъдем спасени..."

____________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg