135 години кметска институция в с.Дъскот
Да научим повече: Историята на селото
135 години кметска институция празнуваха жителите на павликенското село Дъскот в петък. В празничния ден мнозина от жителите на селото се събраха в залата в читалището, за да си припомнят десетилетната история на своето село.
Връчени бяха поздравителни адреси от областния управител инж.Георги Рачев, кмета на Община Павликени инж.Емануил Манолов, председателя на Сдружението на кметовете в община Павликени Антон Антонов, кметовете на град Бяла Черква и на село Патреш и др.
Пожелания за успешна работа отправиха и бившите кметове на Дъскот Пенчо Атанасов, Николинка Дяволова и Никола Николов.
Да научим повече: Историята на Дъскот
За името на Дъскот има две предания: в землището е имало дъбова и липова гора, от които се добивала дървесина – имало много дъскорезници. Второто е, че от надселските кариери са били вадени каменни плочи като дъски, които били продавани в съседните селища. Затова и селото се казва Дъскот.
Сборник от документи за периода ХV-ХІХ век дава сведения, че в с.Дъскот до края на ХVІІ век са живели 306 души българи, които в следващите години след заселване на черкези в селото са били принудени да го напуснат и да се заселят в околните села.
Първият заселник в с.Дъскот е Стоян Кереков, който идва със семейството си от балканското село Керека. Масовото заселване на селото става през 1879 година. Първите избори в селото се провеждат в края на 1878 година, в които участват само по-видни и по-будни селяни. По изборния закон по онова време без бюлетина за кмет на селото е избран Иван Иванов Хинчев – преселник от с.Каломен, Дряновско, а за старейшини : Пешо Добруджалиев, Станчо Демирев и Марин Шишков. От тогава до сега в с.Дъскот са кметували 41 кмета – в т.ч. и настоящия кмет . Някои от кметовете са избирани за повече от един мандат.
Едни от последните кметове са: Пенчо Атанасов Давидов, Васил Борисов Митев, Николинка Цветанова Дяволова, Никола Димитров Николов и Колю Стефанов Кереков.
Общинското кметско управление в Дъскот отначало се е помещавало в старата сграда на първото основно училище в селото, а от 1960 год. до момента е в собствена сграда.
По данни на Централното статистическо управление в Дъскот през 1880 година населението е наброявало 664 жители. Най-многобройно е било през 1934 година – 1969 жители, а сега в селото с постоянни адреси са 373 души и с настоящи адреси – 65.
Няма съмнение колко трудни са били първите години след Освобождението. Първата и най-важна задача, възникнала още в началото е била строителството на обществени сгради. През 1881 год.започва строителството на църквата, а през 1882 год. - на училищна сграда, в която се помещава и читалището и кметството. Укрепват се старите селски чешми под селото като единствени източници на питейна вода. Развива се занаятчийството, отварят се дюкяни от кожухари, шивачи,ковачи, бъчвари, дърводелци и др.
От по-заможни дъскотчани се закупуват пръскачки и вършачки. Построяват се три маслобойни, маджунджийница, дарак, караджейки, дъскорезница и воденица. Каменната кариера се разработва и оттам се взема материал за обществените и частните сгради. Развива се лозарството, пчеларството, зеленчукопроизводството, животновъдството.
През 1925 година е завършено новото основно училище, а през 1932 година е открит и новия кооперативен дом. Построена е детска градина през 1935 г. Селото е електрифицирано през 1946 година, а водоснабдяването на Дъскот става през следващата 1947 година.
През 1960 година е построена и открита нова сграда в центъра, където се помещават кметството, пощата и здравната служба. Заработва селската фурна. През 1966 година е открит новият читалищен дом – масивна двуетажна сграда. По това време в селото има много млади хора.
Макар, че в училищната сграда в един от салоните се помещава цех за изработка на книжен канап, впоследствие идва новината, че в Дъскот ще бъде построен и цех към Радиозавод гр.В.Търново, в който ще се произвеждат грамофони, усилватели и приставки за Втора програма на Българската телевизия. Същият е открит в самото начало на 1975 година. Tесните улици се разширяват и се асфалтират.За много кратко време почти цялата улична мрежа е покрита с асфалтова настилка. До всяка къща са прекарани телефонни кабели и населението ползва и този вид услуга.
В края на март 2014 година по план ще завърши основният ремонт на църковния храм "Св.Иван Рилски”, който се извършва по оперативна програма с усвояване на европейски средства.
