Десет бута дари семейство за първия празник на еленския бут

Десет бута ще дари фамилията на Стоян Велев от Пърчевци за първия празник на еленския бут, който се провежда днес в красивия град Елена.

За фамилия Велеви правенето на еленски бут е стара семейна традиция, а от години наред и малък бизнес. В момента предприемчивото семейство приключва строителството на цех за сушене на еленски бут.

Най-тънко и майсторски нарязан бут, най-добре аранжирано мезе, ястия от уникалния деликатес през цялото време ще дразнят апетита на всички, уважили празника, който е под патронажа на две министерства - на земеделието и храните и на икономиката, енергетиката и туризма.

Касапи, тънкорезци на мезета и готвачи, производители на големи и вкусни бутове ще се надпреварват за наградите за най-добър майстор.

Сред атракциите на празника ще бъде пресъздаването на старата еленска традиция за пърлене на прасе над трап, която не се практикува от 40 години. В ритуала участвали само мъже, но по време на война, когато селата опустявали, за работата викали и жени. Прасето се гътва, пърли и остъргва с мотика, след което се разфасова. Това се прави от главния касапин - този, който е заклал прасето. На него се полага и първата мръвка от прасето. Традицията се предавала от баща на син.

"За отделянето на бутовете се иска майсторлък. От кормянката пък се вади специално месо, по-тлъсто, от което домакинята веднага прави кописка с кисело зеле. С нея ще нагостят всички, когато приключи прибирането на бутовете в постава и седнат на трапезата да полеят добре свършената работа. Ако месото се остави да се сготви на другия ден, вкусът на гозбата не е същият.

В нашата къща дървените каци, в които осолявахме бутовете, стояха на открито. Падне ли мраз и изчезне мухата, може да започне клането на прасетата, което продължава и до края на март. Бръмне ли обаче муха, все ще си нащрек докато разрежеш бута. 

Осоляването продължава от 30 до 65 дни, в зависимост от големината на бутовете. Изваждат се, измиват се със зелева чорба, за да се "запечатат". Окачват се на сухо и проветриво място и съхнат до юли-август. Останалото свършва най-добрият майстор – еленският климат", разказва за традицията Стоян Велев.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg