Поетът Стоян Михайловски е роден на 7 януари 1856 г. в град Елена през 1856г. Българският писател и общественик е потомък на стар възрожденски, високо просветен род. Син е на Никола Михайловски, а чичо му е бил Иларион Макариополски.

Учи в Търново, завършва Френския султански лицей "Галата сарай" в Цариград След това е учител в Дойран, а през 1875 г. заминава за Франция, където следва право. 

След като завършва юридическото си образование, Стоян Михайловски работи като адвокат, учител и преподавател във висшето училище (СУ " Св. Климент Охридски") и се изявява като активен общественик, деен народен представител, талантлив и войнстващ журналист и публицист.

От 1898 г. Михайловски е редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Статията му "Потайностите  на българския дворец" през 1904 г. става причина да бъде осъден с условна присъда и уволнен  като преподавател в университета.

Известно време сътрудничи на "Църковен вестник", пише и някои стихотворения. Разболявайки се Михайловски прекъсва острата си сатирична и активна творческа дейност и през 1905 г. отправя молба до Народното събрание за отпускане на пенсия.

Умира на 3 август 1927 година в София. Остава да живее богатото му творческо наследство, включващо басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, философско-сатирични сонети, поезия, публицистика. Той притежава енциклопедични познания и е признат като един от най-плодовитите писатели от края на паметния ХIХ  в. Продължител е на идеите на българското Възраждане за културно издигане и развитие на българския народ. Творбите му звучат актуално и днес.

Стоян Михайловски е автор на множество сатирични произведения, сред които са първата му стихосбирка "Тръне", произведенията "Поема на злото", "Железни струни", "Нашите писачи и газетари", "Философски и сатирични сонети", "Книга за оскърбените и онеправданите", "От развала към провала", "От турско по-лошо", "Държавен храненик", "Бог високо, цар далеко", "Книга за българския народ" и др.  Като прибавим и басните "Бухал и светулка", "Орел и охлюв", "Секира и търнокоп", тези творби са показателни за неговата непримиримост към злото и принизения морал. В "Железни струни", "Гответе почва", "Кирил и Методий", "Напред" и др. той показва градивната сила на просветата, образованието, културата, вярата в народната съзидателна мощ и преклонението пред великите дела на предшествениците в историята.

_________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg